„Макар порнографията да не се счита за изкуство, понякога най-доброто порно е именно в изкуството“ – с този слоган PornHub рекламират новата си инициатива „Класически голи тела“.
В кампанията са включени световни музеи, сред които галерия „Уфици“ във Флоренция, Националната галерия в Лондон, Лувъра в Париж и „Прадо“.
Подбрани са едни от най-известните картини с голи тела, сред които „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели, „Адам и Ева“ на Албрехт Дюрер и „Къпещи се хора“ на Пол Сезан.
Заявената цел на онлайн туровете през историята на „голото“ изкуство е да породи интерес към колекциите на музеите и да им помогне да се съвземат след пандемията от COVID-19 (колко „зарадвани“ са културните институти от тази подкрепа – четете по-долу).
Всяка картина разполага със свой аудиогид, в който на най-общо казано свободен език е разказана нейната история и идеята на автора. Тя е представена от известната порноактриса Аса Акира.
Има съдържание и за 18+
Разбира се, няма как да минем и без истинско порнографско съдържание.
Загатването на какво предстои да видим започва още от рекламния клип на кампанията, в който участва порноактрисата от близкото минало Илона Сталер, по-известна с творческия си псевдоним Чичолина. Именно тя се превръща във Венера от картината на Ботичели, докато казва слогана на кампанията.
Някои от картините имат и видео разказ, чието съдържание и стриктно 18+. Видеата представляват порно възстановки на сюжетите от картините, които доразвиват историята, но в направление за възрастни.
И заваляха съдебни дела
PornHub от години се опитва да изчисти имиджа си на платформа за сексуална експлоатация и порнографски отмъщения, като направи редица социално ангажирани кампании. „Класически голи тела“ не се различава от тях, но… оказва се, че компанията не е потърсила разрешение от музеите.
Говорител на Лувъра съобщи, че адвокати на музея вече са се свързали с компанията. Целта е картините от тяхната колекция да бъдат премахнати от уебсайта, като в противен случай ще се стигне до съдебно дело.
„Никой не е давал разрешение за използването на тези картини. Законите за културно наследство в Италия изрично посочват, че за използването на даден визуален пример трябва да се поиска изрично разрешение и да се заплати. Още по-важното – в този случай вероятно нямаше да го разрешим“, коментира ръководството на галерия „Уфици“.
По-късно съдържанието за тези две галерии беше премахнато.
Само PR или истински добра кампания
Кампанията на платформата поставя много въпроси какво е и какво не е допустимо при представянето на изкуство в съвременния свят, било то и с голи тела.
Според автора на книгата „Сексът и насилието в рекламата“ проф. Христо Кафтанджиев по-специфичната интерпретация на картините на световни майстори е нормална от гледна точка на PornHub, но признава, че някои от интерпретациите са „леко“ смущаващи.
„Тази кампания е насочено основно към аудиторията на PornHub. За тях даже не е сексуализирана, а е еротизирана. В никакъв случай не само няма да се отвратят, а и вероятно трудно ще я забележат. По отношение на останалите потребители кампанията си е „хард“, но те също няма да я забележат, защото тя не е насочена към масовата аудитория“, смята рекламният експерт.
Има ли смисъл въобще от това?
Историята на изкуството е натоварена със сексуален символизъм. Обекти като едно червено цвете, например, могат да сочат към съвсем различни интимни подробности около дадено произведение, но тези елементи често остават скрити за окото на масовата публика.
Според проф. Кафтанджиев дори по-освободеният подход няма да помогне: „Масовата публика не е особено образована. Тя трудно ще разбере или даже въобще няма да схване скритите значения. Затова те са безсмислени за нея“.
„Това не е кампания за масовата аудитория, като се има предвид специфичната й изразност. PornHub би могъл да използва доста по-фини послания чрез системата на високото изкуство. Това определено би било отлично по отношение на имиджа на тази компания, но те са избрали друг подход“, казва още рекламистът.
Той определя кампанията като рискована – от тези, при които „непрекъснато се вихрят скандали и съдебни дела“.
Според него този тип еротизиране на картините не работи добре за имиджа на световно известните музеи.
Въпреки това според него в рекламата и PR-a е пълно с подобни примери, а при добро желание всяка невинна история може да се представи в еротичен или сексуализиран вариант. Той дава пример с книгата „Лолита“ на Владимир Набоков“ – игралният филм с Джеръми Айърнс от 1997 г. се смята за произведение на изкуството, но в същото време еротични и сексуализирани интерпретации на книгата могат да бъдат намерени свободно онлайн.
