През декември „Руският мултимедиен театър на балета“ ще представи за пръв път в България „Лебедово езеро“ с 3D декори. Спектакълът ще видим в София на 13 декември, а два дни по-късно – и във Варна.
Зад подготовката на балерините за българската сцена стои Мария Бъйлова – балерина с изключителен талант и виртуозна техника, точност и пластика на движенията. Обявена за Народен артист на Русия през 1994 г.
Тя завършва балет в Московската академична хореографска школа през 1974 г. Още същата година става солист на „Болшой театър“, където прекарва 21 години от кариерата си. Днес е преподавател и доцент на катедра „Театрално изкуство“ в Московския държавен университет.
„Казват, че бивша балерина няма. И знаете ли кое е интересното – всичко, което си натрупал в творческия си път, всичко, което не си успял да направиш на сцената, искаш да го въплътиш в тези млади, начинаещи, способни хора“, казва тя.
Признава, че е строга. „Но артистите понякога се уморяват, искат да си починат, да поспят, иска им се нищо да не правят. И е нужно да им отвориш очите, за да се появи огън в тях, да разберат, че трябва да работят и трябва да се получи правилно! Тоест да зародиш в тях този апломб, самоувереността, че всичко ще се получи както трябва“.
Хората са различни, казва Бъйлова. „Някои са изключително способни, но трябва да успееш да изкараш това от тях – способността да съпреживяват, способността да чувстват, способността да обичат. Ние все пак на говорим на сцената! И задачата на преподавателя е да ги научи да усещат себе си на сцената, да умеят да носят костюм, да умеят правилно да слушат музиката, да умеят да се почувстват част от дадената епоха, в която е спектакълът. И да се научат да обичат! Изкуството не може да оставя зрителите равнодушни“.
Най-трудно ѝ е да открие индивидуалността.
В залата има и сълзи – най-често – защото нещо не се получава. „Никой преподавател не може да спре сълзите на учениците си. Сърцето не издържа. Но всички мои учители, например, ми казваха едно и също нещо: „Отиди да поплачеш, върни се и го направи“. Театърът е сложен организъм. В театъра има завист, за съжаление. Завист и злоба. Всяка балерина се сблъсква с това. Но това изгражда характер“, казва Бъйлова.
Разликата между балерина и преподавател описва така: „Разликата е в това, че преподавателят е художник. Той е длъжен да открие, да нарисува, да вдъхне живот в своите изпълнители. Това е съвместна работа – и на учителя, и на изпълнителя. Хората трябва да вярват един в друг. Учителят и изпълнителят са творци. Педагогът формира изпълнителя, а той сам по себе си вдъхва живот на това, което учителят иска да види. Но всичко това не трябва да е за сметка на индивидуалността на артиста. Единственото трудно за учителя е да се откаже от собствените си амбиции – на артист в балета. Педагогът не може да казва: „Аз съм по-добър от теб! Ти никога няма да го направиш като мен! Но нека да видим какво ще направиш“. Преподавателят трябва да казва на своя изпълнител, че той е по-добър. Той може. Той е длъжен“.
Бъйлова признава, че голямата сцена ѝ липсва. „Най-трудният момент за балерината е, когато се разделя с професията си на изпълнител. Но какво да се прави – това е времето“, казва тя.
Балетът я научил на дисциплина, на ежедневна рутина, на правилно хранене, но правилно за себе си.
„Преди години казах, че съм омъжена за балета. Това е моят живот“, казва тя.
