Представете си най-прекрасното празнично угощение с огромна пуйка и поне половин дузина пайове и сладкиши. Всичко това може да звучи грандиозно - докато не се замислите за екстравагантните прояви на древноримския банкет.
Членовете на римската висша класа редовно са се отдавали на пищни, многочасови трапези, които са разгласявали тяхното богатство и положение по начин, който засенчва нашите представи за разкошна трапеза, пише Си Ен Ен.
"Храненето е било най-висшият акт на цивилизация и празнуване на живота", казва Алберто Джори, професор по антична философия в университета във Ферара, Италия.
Дивечово месо, морски дарове, като сурови стриди, миди и омари, са само част от скъпите храни, които редовно са се сервирали на римския банкет. Нещо повече - домакините се надпреварвали да сервират екзотични ястия като яхния от папагалски език и пълнени глухарчета.
„Огромни количества папагали са били убивани, за да има достатъчно езици за приготвяне на фрикасе", разказва Джори.
Функции на тялото
Часове наред ядене е изисквало и нещо, което днес бихме сметнали за необичайно социално поведение.
"Те са имали странни кулинарни навици, които не се вписват добре в съвременния етикет, като например хранене в легнало положение и повръщане между ястията", разказва Джорджо Франкети, кулинарен историк и изследовател на древната римска история.
"Предвид факта, че банкетите са били символ на статус и са продължавали с часове до късно през нощта, повръщането е било често срещана практика, необходима, за да се освободи място в стомаха за още храна. Древните римляни са били хедонисти, преследващи удоволствията на живота", казва Алберто Джори, който е автор и на няколко книги за кулинарната култура на Рим.
Всъщност е било обичайно да се напуска масата, за да се повръща в стая в близост до трапезарията. С помощта на перо пируващите гъделичкали задната част на гърлото си, за да стимулират желанието за повръщане. В съответствие с високия си социален статус, който се определял от това, че не се налагало да се занимават с физически труд, гостите просто се връщали в банкетната зала, докато робите почиствали бъркотията им.
Смятало се е също така за нормално да се изпускат газове по време на хранене, защото се е смятало, че задържането им в червата може да причини смърт, казва още Джори.
Удобствата и привилегиите на богатите хора
Подуването на корема се е намалявало, като се е ядяло в легнало положение върху удобен, покрит с възглавници шезлонг. Смятало се е, че хоризонталното положение подпомага храносмилането.
"Римляните всъщност са се хранели, лежейки по корем, така че тежестта на тялото се разпределяла равномерно и им помагала да се отпуснат. Лявата ръка придържала главата им, а дясната вдигала поставените на масата хапки, поднасяйки ги към устата. Така че те са се хранели с ръце, а храната е трябвало да бъде вече нарязана от роби“, казва Джори.
Лежането също така позволявало на пируващите от време на време да задремят и да се насладят на бърза дрямка между ястията, като дадат почивка на стомаха си. Облягането по време на хранене обаче е било привилегия само за мъжете. Жените или се хранели на друга маса, или коленичели, или сядали до съпруга си, докато той се наслаждавал на храната си.
Древноримската фреска на сцена от банкет в Casa dei Casti Amanti в Помпей изобразява мъж, който се обляга, докато две жени са коленичили от двете му страни. Едната от жените се грижи за мъжа, като му помага да държи ритон.
"Хоризонталната позиция на мъжете при хранене е била символ на господство над жените. Римските жени са установили правото си да се хранят заедно със съпрузите си на много по-късен етап от историята на Древен Рим", обяснява Джори.
Суеверия на масата
Римляните са били много суеверни. Всичко, което падало от масата, принадлежало на отвъдния свят и не трябвало да се прибира от страх, че мъртвите ще дойдат да си отмъстят, а разсипването на сол било лошо предзнаменование. Хлябът трябвало да се докосва само с ръце, а черупките на яйцата и мекотелите трябвало да се чупят.
Ако петел запеел в необичаен час, слугите били изпращани да го доведат, да го убият и да го сервират незабавно.
Пиршеството е било начин да се предпазят от смъртта. Банкетите завършвали с ритуал на пиене, по време на който вечерящите обсъждали смъртта, за да си напомнят, че трябва да живеят пълноценно и да се наслаждават на живота.
В съответствие с този мироглед предметите на масата, като например поставки за сол и пипер, са били оформени като черепи. Било е обичайно „да се поканят“ любими мъртви хора на трапезата и да им се поднесат чинии с храна. Скулптурите, изобразяващи мъртвите, седели на масата заедно с живите.
Виното невинаги се пиело чисто, а се подправяло с други съставки. Водата се използвала, за да се разреди силата на алкохола и да се позволи на пируващите да пият повече, а морската вода се добавяла, за да може солта да запази бъчвите с вино, идващи от далечни краища на империята.
