По време на предизборната кампания основните кандидати за „Дондуков“ 2 изложиха в национален ефир своите политики и нагласи по основни теми - без голям дебат, а предимно сами в студио. Голяма част от обществото взе своето решение за кого да гласува именно на база на тези телевизионни участия, а до балотаж стигнаха независимите кандидати Румен Радев и Анастас Герджиков.

Изрекоха ли обаче претендентите за поста на президент неверни твърдения, за да спечелят одобрение? Това провериха група млади хора, които стоят зад проекта „Лъжеш ли?“.

Целта им – да стимулират критичното мислене в българското общество. „Прави ни впечатление, че хората в България често забравят какво са говорели и обещавали политиците през последните години. Надяваме се проектът ни да помогне за излекуването на тази „къса памет“. Въпреки това за нас не е толкова важно кой политик най-често е разпространявал невярна информация и в никакъв случай не искаме да сочим отделни кандидати с пръст“, коментират от платформата.

По думите им у нас липсва законодателство, което да регулира разпространението на подвеждаща информация, а това може да е опасно.

Кой кандидат-президент изрече най-много неверни факти?

От платформата „Лъжеш ли“ са изгледали десетки интервюта на основните претенденти за „Дондуков“ 2 в трите най-големи национални телевизии в периода от 15.10.2021 г. до 12.11.2021 г., като са проверили в поне два независими източника съмнителните твърдения, изречени от тях.

В обхвата на проучването им са били:

  • Румен Радев (Инициативен комитет)
  • Анастас Герджиков (Инициативен комитет)
  • Лозан Панов (Инициативен комитет)
  • Мустафа Карадайъ (ДПС)
  • Костадин Костадинов („Възраждане“)
  • Валери Симеонов (НФСБ)
  • Веселин Марешки (ВОЛЯ)
  • Милен Михов (ВМРО).

В окончателния анализ има двама големи отсъстващи. Действащият държавен глава Румен Радев и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ така и не пожелаха да дадат интервюта в национален ефир в хода на кампанията и така да презентират своите платформи. Твърденията им - подвеждащи или не, останаха извън телевизионните студиа чак до нощта на вота.

Резултатите показват, че лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е изрекъл 19 неверни твърдения в 8 проверени интервюта. В едно от тях той казва: „88% от българските домакинства се отопляват на ток“, докато по данни от доклад на Института за енергиен мениджмънт обаче едва 28,6% от българите използват електроенергия, за да се отопляват.

Снимка: \"Лъжеш ли?\"

Костадинов заявява в друго: „Аз изгубих своя дядо от свински грип, който тогава превърна ли се в национална новина? Хиляди загинаха тогава в България – между три и пет хиляди“. Според проучването у нас няма данни за броя на загиналите от свински грип, а по данни на Европейския парламент от 2011 г., когато пандемията е приключила, се твърди, че има 2900 починали от свински грип в ЕС до април 2010 г.

Втори по брой изречени неверни факти се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов. В седем проверени интервюта той изрича 4 неистини. 

„България е най-залесената държава в ЕС, с най-много гори на квадратна площ или на глава от населението. От тази гледна точка фотосинтезата представлява преработка на въглероден двуокис в кислород. С други думи – ние даваме най-много кислород на Европа“, казва Симеонов във връзка със затварянето на въглищните електроцентрали в България.

Снимка: \"Лъжеш ли?\"

Според фактите шест държави в ЕС имат повече гори на глава от населението от страната ни – Финландия, Швеция, Латвия, Естония, Литва и Словения. 

В тройката влиза и Анастас Герджиков. От 7 проверени интервюта, той е засечен да казва 3 неверни факта. 

Във връзка с ваксинацията по време на управлението на служебния кабинет, той казва: „В края на предишното редовно правителство бяхме стигнали до 10, 20, 30 хил. ваксинирани на ден. През лятото се ваксинираха по 1000“. 

Проверката на „Лъжеш ли“ показва друго – средните месечни стойности за месеците юни, юли, август и септември 2021 г. не преминават под 7500 дози дневно. 

Следват кандидатът на ВМРО Милен Михов – в 8 интервюта, той е засечен да изрича две неистини. Пак толкова неверни факта е казал и независимият претендент Лозан Панов.   

Лидерът на ВОЛЯ Веселин Марешки е дал само едно публично интервю в наблюдаваните медии, като не е засечен да казва неверни твърдения.

Пълния списък с неверни твърдения може да видите ТУК. 

Кой стои зад „Лъжеш ли“?

Проучването за изречени неверни твърдения в национален ефир от кандидатите за държавен глава е третото по рода си, проведено от платформата „Лъжеш ли?“. Досега са направени такива за парламентарните избори през април и юли.

Зад проекта седят шестима млади мъже – Веселин Златаров, Даниел Янев, Радослав Евтимов, Първан Будинов, Тодор Иванов, Йордан Терзиев. Част от тях са юристи, други са политолози, в екипа има и лекар. 

Основателите на проекта са бивши съученици от Немската езикова гимназия в София, като впоследствие екипът се разширява и включва още няколко души от приятелския им кръг. Всички членове на екипа са на възраст под 30 г., като някои от тях са все още студенти. 

Започват да работят по идеята за платформа за проверка на факти още през есента на 2020 г., но официалният старт е през февруари 2021 г.

„За създаването на „Лъжеш ли?“ бяхме вдъхновени от подобни платформи за проверка на факти в САЩ, Германия и други западноевропейски държави. За разлика от тези платформи, на нас ни се искаше да създадем и поддържаме цяла база данни с неверни твърдения на политици с колкото се може по-голям обхват“, разказва Даниел Янев.

„Лъжеш ли?“ е абсолютно независим проект, който не получава външно финансиране и не е обвързан по никакъв начин с политическа партия (никой от членовете на екипа не членува в такава). Проектът е доброволчески, а проверката на факти и изготвянето на публикации и таблици с неговите резултати се осъществява изцяло в свободното време на членовете на екипа. „Лъжеш ли?“ има разходи само и единствено за домейна на своя уебсайт, като съответната сума е толкова малка, че се покрива от членовете на екипа“, допълва Янев.

Проверяват само изказвания, чийто предмет са факти, и съответно могат да бъдат класифицирани като верни или неверни. Посочват, че проверяват съответното извадено твърдение на базата на публично достъпни източници. 

На въпрос как се преценява дали едно изказване да бъде проверено, отговарят: „Членът на екипа, който гледа съответното предаване, записва потенциалните неверни твърдения по своя преценка на базата на методиката ни. След това провеждаме консултации кои твърдения да бъдат проверени“.

„Резултатите от проучването ни не са изненадващи за нас. По време на предизборните кампании за парламент през април и юли 2021 г. установихме, че във всяка една популярна политическа формация има кандидати, които разпространяват невярна информация в национален ефир, стига тази партия да има участия в интервюта или дебати. Що се касае до работата ни по кампанията за президент, сме разочаровани от две неща. Първо, не се състоя нито един дебат между популярните кандидати за президент. Второ, някои кандидати за президент не се появиха в нито едно предизборно предаване по време на цялата кампания“, посочи Янев.

От екипа на „Лъжеш ли?“ планират да следят и проверяват интервюта на политици в национален ефир, които представляват интерес за техните последователи. Имат за цел да направят и анализ на предстоящите местни и европейски избори.