Той свири на виолончело от 4-годишен. Четвърт век по-късно, репертоарът му покрива всички класически творби, писани за този инструмент.
Сантяго Канон-Валенсия е роден в Колумбия, но сега живее във Виена. Композира, занимава се с фотография и изобразително изкуство. Когато рисува, винаги слуша музика и казва, че оставя тя да води – него и четката. На първия си концерт със Софийската филхармония, публиката видя, че той „рисува“ и с виолончелото си – музиката на Камий Сен-Санс...
Сантяго Канон-Валенсия – за семейните концерти и чувства ли се „програмиран“ от майка си да бъде виолончелист, за класическата музика в Латинска Америка, за стреса и незабравимите уроци от концерти, за YouTube и живите композитори, за рисуването и фотографията.
Предлагам Ви да започнем нашия разговор с едно малко разяснение за името и защо има тире между Канон и Валенсия?
- Аз използвам това тире, защото Канон е фамилията на баща ми, а Валенсия – на майка ми. В Колумбия е така – първо е собственото име, после – фамилията на бащата, а след това – и на майката.
Баща Ви свири на кларинет, майка Ви – на виолончело, сестра Ви – на цигулка. Имали ли сте семейни концерти?
- Имаше един период, в който заедно свирехме традиционна колумбийска музика. Правехме концерти, само че вътре, в семейството. Никога не сме излизали на голяма сцена. Не се взимахме толкова насериозно и затова не го правехме толкова професионално. По-скоро, за нас това беше начин да се забавляваме и да прекараме време заедно.
Защо според Вас все още има хора, които се учудват на съчетанието класическа музика и Латинска Америка?
- Аз мисля, че в Латинска Америка вече има традиции в класическата музика, но на световно ниво, тя все още не се свързва с този регион. По-скоро се приобщава изцяло към Европа.
Аз се опитвам да работя с огромно желание и с голяма страст, и да свиря както класическа музика, така и латиноамериканска музика. Работя и с живи композитори, представят и тези, които вече не са между нас. Опитвам се също да донеса латиноамериканската музика в Европа.
Виолончелото ли е първият инструмент, към който посегнахте? Майка Ви казва, че още докато сте бил в корема й, Ви е „програмирала“ да бъдете виолончелист.
- Да, така казва тя и принципно е вярно... Защото аз имам една абсолютно естествена, натурална връзка с инструмента. Когато бях на 4 и започвах да се занимавам с музика, много исках да свиря на фагот, но този инструмент е абсолютно невъзможен за дете на тази възраст. Така че започнах директно с челото.
Когато сте на 18, казвате: „Не се стресирам лесно“. Днес така ли е ?
- Да, продължавам да съм спокоен човек, който не се стресира лесно. За мен това е много важно, особено по време на концертите. За мен е важно да вярвам в това, което съм научил, и в умението ми да изсвиря творбата – за да мога, когато се кача на сцената, в крайна сметка, и аз да се забавлявам.
Не мога да кажа, че и в живота съм точно така, защото там винаги има място за стрес. Но да кажем, че когато правя музика, това е моето лично и свещено пространство – то е като място за молитва, в което аз съм само с музиката... И, евентуално, бих се стресирал, ако не съм добре подготвен за творбата, която трябва да представя.
Имате ли незабравим урок от концерт?
- (Замисля се – бел. а.) Не мога да се сетя за нищо конкретно в този момент...
Най-запомнящите се концерти, които ми дават и уроци, са тези, в които изцяло се концентрирани и влизам в музиката. И влизам в контакт с публиката, когато тя ме слуша с внимание, и установяваме взаимна връзка, и аз успявам да усетя това внимание на хората, върху себе си и техните емоции...
Вярно ли е, че предпочитате да свирите музика от живи композитори?
- Не, че предпочитам... За мен е много важно да свиря музика от живи композитори, защото по този начин продължавам да предавам приемствеността в класическата музика. Всъщност, моят репертоар, така или иначе, е много широк и аз свиря всички класически творби за виолончело.
Казвате, че YouTube има най-голямо въздействие върху студентите по музика. И при Вас ли беше така?
- Продължавам да мисля така....Защото, както аз, така и много мои приятели, които имат достъп до YouTube, търсят много и там могат да видят абсолютно всичко, което искат да видят – както на композитори и изпълнители, които много обичат, така и на такива, които хич не харесват.
Това е един голям архив, една голяма библиотека, която дава огромен достъп до всичко случващо се.
Споделяте, че обичате пост рок, ембиънт, шугейзинг, нойз рок, прог метъл. Изкушавате ли се да интерпретирате тези стилове на виолончело, както го правят други Ваши колеги с любимите си стилове?
- Аз слушам много тази музика. Всъщност, в свободното си време не слушам класика...
Започнах да композирам през 2021 година. И не мога да избегна влиянието на цялата тази музика върху творбите, които създавам. Не мога да ги определя точно като стил, но мога да кажа, че това са пиеси за чело, в които има елементи на различните стилове музика – ембиънт, пост рок, алтернативен рок... И също така, мога да кажа, че пиша пиеси, в които има влияние на Бах, на Джон Колтрейн...
Иначе, аз също съм правил кавъри на групи, които много харесвам. Но те са били за YouTube. Никога не съм ги представял на концерти, защото според мен такива кавъри на виолончело са по-скоро за социалните мрежи, а не за голямата сцена.
Зная, че се занимавате с рисуване и с фотография. Какво Ви вдъхновява, какво снимате, какво рисувате?
- Интересът към тези визуални изкуства започна, когато бях много малък. Двама от чичовците ми и дядо ми са професионални художници. Докато растях вкъщи, постоянно около мен имаше рисунки, направени от мои роднини. Това е нещото, което събуди в мен интереса към рисуването и въобще – към визуалните изкуства.
След това започнах да ходя много по музеи и по картинни галерии, да гледам картини и всичко, което беше изложено. Тогава много известни артисти започнаха да ми влияят. Един от моите любими художници е Франсис Бейкън.
Моето рисуване е повлияно от тези художници, но също така и от музиката. Защото, когато рисувам, винаги слушам музика и оставям тя да ме води, тя да води четката...
Човек, който обича да рисува, обича ли и рисунките върху себе си?
- Много харесвам татуировките, но нямам по себе си (Смее се – бел. а.).
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- ...който обича... Изкуството като цяло.
