„Емоцията е нещо човешко. И според мен това е изключително важно днес – че не можем да я имитираме. Компютрите не могат да покажат емоция. Това прави музикантите различни. Ние сме като динозаври“...
Кирил Трусов е доказателството, че изкуството и музиката не могат да бъдат заменени от нищо. Дори когато гледаш на тях с, на пръв поглед, „бизнес“ очи. Точно обратното – тогава съумяваш да вършиш работата си с възможно най-високите нива на дисциплинираност и ефективност, които са ключови във всичко, не само в музиката. Покрай това осъзнаваш, че техническите способности на един артист са инструментът, чрез който той изразява емоцията.
„Трябва да имаш перфектна техника, защото тя е като езика, с който говориш това, което чувстваш. Ако техниката ти не е на определено ниво, дори и да имаш велики идеи, няма как да ги превърнеш в музика. Техниката е средството, което ти позволява да проектираш артистизма и емоцията си“, казва световноизвестният цигулар, който на 9 октомври гостува на Софийската филхармония.
Класическата музика свързва време, емоция и образ в едно цяло, и това я прави неповторима, пак според него. И музиката боли. И така трябва да бъде – защото именно в това е смисълът на музиката, казва още той. Кирил Трусов – възпитан в руската традиция, живее в Германия, свири по целия свят.
Излъчва европейски артистизъм – отворен, интелигентен, без капчица показност. Той е артист на прецизния интелект и на човешката топлина, съчетава старомодната отдаденост с модерното мислене за ефективност и глобален свят...
Кирил Трусов в разговор с Даниел Димитров – за ключа в това да движиш повече от пет проектта едновременно, за музикантите като динозаври, за баланса между техническо съвършенство и емоционална искреност в едно изпълнение, за рестартирането на мозъка с поп и джаз, за Германия като дом и за живота като кутия шоколадови бонбони...
Бихте ли разказал откъде идва фамилното Ви име – Трусов. Знаете ли какво означава?
- Знам, че баща ми беше отчасти татарин. Така че може би идва оттам, но никога не съм се замислял сериозно. Много добър въпрос е това. Като приключим интервюто, ще се опитам да разбера (Смее се – бел. а.).
Какво означава да си класически музикант в свят, който се движи с темпото на TikTok?
- Мисля, че това е особено усещане, защото всичко, което правим днес, с развитието на социалните мрежи, има и много положителни страни, но и отрицателни, както всичко в живота, а и изкуственият интелект... Но когато говорим за емоциите, изкуството и музиката – емоцията е нещо човешко. И според мен това е изключително важно днес – че не можем да я имитираме, компютрите не могат да покажат емоция. И това е нещото, което прави музикантите различни – ние сме като динозаври. Изкуството и музиката не могат да бъдат заменени от нищо. Те могат да се случат само на живо, само в момента, когато един човек носи своята емоция – в този миг, в тази зала, в тази страна.
Наскоро, говорейки за работа, споделяте, че Вие и екипът Ви сте свикнали да работите на пределни обороти, да движете поне пет проекта и да се радвате, когато всичко се получи според плана. Винаги ли сте работили с такова темпо?
- Да, дори бих казал, че вече проектите станаха повече – не малко повече, а доста повече. Но винаги ключът в начина ми на мислене е бил да постигна максимална ефективност. Както в бизнеса – когато създадеш първата си компания и после втората, вече знаеш какво можеш да направиш по-добре. Спестяваш време, пари и ресурси.
Мисля, че при всички мои проекти – конкурси, академии, фестивали, основата е една и съща. С натрупания опит научих толкова много, че всичко това се влива в следващите начинания и прави живота ми интересен. Но дисциплината и ефективността са ключови във всичко, не само в музиката.
Работили сте с личности като Юрий Башмет, Гидон Кремер, Кристиан Цимерман... Какво остава в човека след такива срещи?
- Има определени моменти от времето, което прекарваш с някого. Разбира се, помниш самата среща, датата, но всъщност в съзнанието остава нещо дребно – една дума, една глътка кафе, едно изречение. Мозъкът ни винаги свързва емоцията с времето и затова някои мигове просто се „изгарят“ в паметта. С хората е същото – не помниш трите дни, прекарани с някого, а само един момент. И точно това прави паметта ни толкова ценна.
Може ли да се говори за баланс между техническо съвършенство и емоционална искреност в едно изпълнение?
- Техническите способности са инструментът, чрез който изразяваш емоцията. Трябва да имаш перфектна техника, защото тя е като езика, с който говориш това, което чувстваш. Ако техниката ти не е на определено ниво, дори и да имаш велики идеи, няма как да ги превърнеш в музика. Техниката е средството, което ти позволява да проектираш артистизма и емоцията си.
Коя е Вашата лична библия в музика? За много класически музиканти това е Бах. В едно интервю от 2017 г. казвате, че слушате и поп, и джаз...
- Не бих го нарекъл библия, но аз се занимавам с класическа музика цял живот – по осем–девет часа на ден, преподавам много, изнасям концерти. Понякога имам нужда да „рестартирам“ мозъка си с джаз или поп.
Не означава, че постоянно слушам поп, но вечер, когато изляза в някой бар, ми харесва. Това ме връща в изходна точка, а оттам – с ново, свежо съзнание на следващия ден мога да се върна към класическата музика, и то с нови идеи.
Има ли моменти, когато музиката боли?
- Да. И така трябва да бъде – защото именно в това е смисълът на музиката. Тя е свързана с емоцията. Например, ако гледате изгрев и слушате симфония на Малер, всеки път след това, когато видите изгрев, ще си спомняте Малер, а когато слушате Малер, ще мислите за изгрева. Това е ефектът на класическата музика. Тя запечатва конкретна емоция, конкретен образ в точно определен момент.
Поп музиката е различна. Не е по-лоша, просто е различна. Тя е по-базова, говори на инстинктите ни. Но класическата музика свързва време, емоция и образ в едно цяло, и това я прави неповторима.
Ако можехте да изсвирите един момент от живота си, кой би бил той?
- (Замисля се – бел. а.) Имам толкова много красиви моменти... (Продължава да мисли – бел. а.). Може би, първият ми концерт с оркестър, когато бях на седем. Има запис в YouTube – черно-бял, когато свиря.
Помня залата, задкулисието. След концерта получих голямо плюшено куче, което и до днес е с мен в Германия. Всеки път, когато го видя в дома на майка ми, в Хамбург, си спомням този момент. Беше много специален за мен.
Как преподавателят може да помогне на ученика да намери своя собствен глас, без да му наложи чужд стил?
- Никой не звучи като друг. Дори, ако си художник и нарисуваш една линия днес, и опиташ същото утре, то пак ще е различно... Един и същи човек не може да направи два пъти едно и също нещо.
Важно е да развиваш не само собствения си звук, но и собственото си фразиране, разбиране. Когато днес пуснем запис на Ойстрах (Има предвид Давид Острах, 1908-1974, цигулар, диригент и педагог, професор от Московската държавна консерватория, народен артист на СССР, роден в Одеса – бел. а.), ние веднага разпознаваме, че това е той. Това е, което трябва да се постигне – индивидуалност. А тя идва с опита, с това да слушаш великите музиканти, да свириш много камерна музика, да анализираш, да развиваш техниката и мисленето си. И когато свириш така, че убеждаваш хората — тогава си на правия път.
Как изглежда един ден без цигулката в ръце?
- Организация. Имам два конкурса, два фестивала, онлайн платформа… Но няма ден, в който изобщо да не докосна цигулката. Или преподавам, или репетирам, или давам онлайн уроци. След седмица започвам да преподавам в университет в Мюнхен, с чудесни колеги като Юлия Фишер и Инголф Турбан.
Ако не правя това, давам майсторски класове. Но няма много дни, в които съм без цигулка. Вероятно само по време на ваканция – за две седмици.
И какво се случва тогава?
- Нищо. Плаж, слънце и вода (Усмихва се – бел. а.).
Имате ли любим плаж?
- Бях наскоро в Португалия – там има диви плажове, без хора. Пътувам непрекъснато из големи градове, така че много се радвам, когато съм сред природата и няма никого наоколо.
Предстои Ви отново турне в Азия...
- Да, пътувам в Азия всяка година. Следващия път ще е през април, май и юни догодина. Азия е изключително интересна, културите в Китай, Япония, Тайван, Хонгконг са толкова различни. Особено Япония. Там живеят с традиции, които пазят повече от сто години. Токио е метрополис, но ако отидете в южната част, във Фукуока, например, където съм бил два пъти, усещате този традиционен японски дух и начин на живот. Удивително е.
Всички музиканти казват, че публиката там е много благодарна, по един особен начин...
- Да, така е, но всички публики са благодарни, по различен начин. Това зависи от културата, от възпитанието, от начина, по който хората изразяват емоциите си. Холандците са различни от германците, германците – от французите, французите – от испанците. Всеки народ показва възторга си по свой начин.
В едно интервю от 2016 г. казвате, че животът е като кутия с шоколад. Всеки ден ли отваряте кутията с шоколад?
- Това е много добър въпрос, защото ако кажете, че животът е като кутия шоколадови бонбони, това може да се тълкува като еднократно преживяване, а аз виждам самия живот като кутия шоколадови бонбони. Не отваряме много кутии шоколадови бонбони, все пак (Усмихва се – бел. а.).
За музиканта, художника, певеца, за всеки, който твори, процесът на създаване никога не свършва. Дори в бизнеса, толкова много успешни хора днес правят велики неща в областта на изкуствения интелект. Те също творят, макар и чрез числа и структури. Но моментът на съзиданието е безкраен процес, във всяка професия.
Като говорим за шоколад и за живота, какъв е вкусът на германския шоколад? И защо Германия?
- Защо избрах да живея в Германия ли? Германският шоколад не е хубав, швейцарският е по-добър. Или белгийският! (Смее се – бел. а.). Но Германия дойде в живота ми по естествен път. Напуснахме Съветския съюз през 1990 г., защото исках да уча в Любек, при професор Захар Брон, който е преподавал на Максим Венгеров и на много други. Преди това взимах уроци в Петербург при професорка, която е била ученичка на Давид Ойстрах. Тя заминаваше за Израел, защото съпругът ѝ беше болен, и ми каза: „Ако отидеш в Германия, свържи се с господин Брон“. Така заминах, учих при него много години, интегрирах се в Германия, която е страхотна страна за музиканти, с подкрепа за изкуството и културата.
Сега имам позиция в любимия ми град – Мюнхен. От следващата седмица започвам там. Мюнхен е един от любимите ми градове в света и със сигурност ще бъде моят дом в следващите години.
Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?
- Боже мой... (Замисля се – бел. .а). Ефективен и спонтанен. Или по-точно – първо спонтанен, защото умът ми е спонтанен, а после идва ред на ефективността, за да подредя всичко това (Смее се – бел. а.)
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- (Отговаря светкавично – бел. а.) ...Живота.
Кирил Трусов е роден на 7 март 1982 г. в Санкт Петербург, Русия. Започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст. През 1990 г. семейството му се премества в Германия, където той продължава обучението си в музикалните академии на Любек и Кьолн. Завършва обучението си във Висшето училище по музика и театър в Мюнхен, с магистърска степен по изкуства. Сред неговите ментори са Игор Ойстрах и Йехуди Менухин. Чест гост е на световните сцени като „Концертгебау“, залата на Берлинската филхармония и театър „Шанз-Елизе”. Неговото свирене е описвано като „впечатляваща елегантност, безупречна техника и изключителна чувствителност“. Като артистичен директор на редица фестивали и конкурси по света е не просто изпълнител, а вдъхновител, ментор и двигател на съвременната цигулкова сцена. Сътрудничи с диригентите Невил Маринър, Даниеле Гати, Владимир Федосеев, Дейвид Щерн, има записи за EMI, Warner и Naxos. Като камерен музикант си сътрудничи с Юрий Башмет, Готие Капюсон, Юлия Фишер, Сол Габета, Даниел Хоуп, Миша Майски, Юлиан Рахлин, Дмитрий Ситковецки, Юджа Уанг.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
