На 21 декември настъпва астрономическата зима в Северното полукълбо. Това ще се случи в 23:48 часа. С настъпването на зимното слънцестоене идва и най-дългата нощ в годината. След това обаче денят започва да нараства, докато се изравни с нощта през пролетното равноденствие.
Триумф на светлината и надеждата
За различните култури зимното слънцестоене има различно значение, но повечето народи го възприемат като възраждане на живота на Слънцето и го отбелязват с празници, фестивали и ритуали.
Докато в Северното полукълбо краткият ден е остъпвал място на тъмнината, то Южното преживява своето лятно слънцестоене - мъдро напомняне, че на тази планета времето, изпълнено с най-голяма тъмнина, е и времето на най-голяма светлина.
Зимното слънцестоене и лятното слънцестоене са сред най-древните празници на човечеството.
През вековете зимното слънцестоене е било разбирано като космическа повратна точка. Да станеш свидетел на изгряващото слънце след най-дългата нощ в годината, е силен символ на надеждата, че светлината отново триумфира над тъмнината.
Светът, който говори с ритъма си
„Сезонните цикли на Земята се усещат универсално от цялото човечество. Поколение след поколение те оформят начина, по който осмисляме света и нашето място в него“, коментира Джон Грим, директор на Форума за религия и екология към университета Йейл. „Хората говорят за света, който им говори. Ако поставим човека в контекста на нашата дълга еволюционна история, то светът ни говори от много дълго време. Трябва само да се вслушваме“, казва още той.
Обединени срещу злите сили
Някои култури разбират най-мрачното време от годината като период на регенерация и обновяване - както на самите себе си, така и на планетата. Това е време за молитва за дъжд, сняг и добра реколта. За други - слънцестоенето е време на застиналост, страх и тревога, за тъмните енергии и духове, за които се смята, че виреят в дългата нощ.
Древните персийци са вярвали, че злите сили са най-силни именно в нея. Семействата оставали будни през цялата нощ, похапвали и си разказвали истории. А когато светлината се разливала по небето в момента на зазоряване, те радостно я приветствали.
Нарът като символ на плодородие
Празникът на зимното слънцестоене Шаб-е Ялда има своите корени в древен Иран, когато местните общности са почитали бога на слънцето Митра. Според мита той бил роден в най-дългата нощ в годината. Празникът представлява триумфа на светлината над мрака.
Шаб-е Ялда продължава да се празнува днес в Иран със семейни събирания, прием на специални храни като нар и диня, четене на пророческа поезия и посрещане на изгрева.
Наровете са един от основните символи на празника. Те са червени - цветът на Митра и цветът на небето преди слънцето да изгрее. Смята се, че семената им, които са оприличавани на рубини, са регенериращи и са един от символите на плодородието.
Топки от оризово брашно – символ на новото начало
В Корея празникът се нарича Dongji и се отбелязва със специален вид каша от червен боб и подобни на кнедли топки, направени от оризово брашно. Според местните те приличали на птичи яйца - символ на новото начало.
Българите отбелязваме зимното слънцестоене с Игнажден
Както повечето древни народи, и нашите предци разделяли годината според движението на Слънцето и Луната. Зимната календарна обредност обхваща обичаи и обреди, които се извършват през зимния цикъл на годината - от декември до февруари, който според някои етнографи започва с Игнажден,
Небесната Нова година
Вярва се, че в тези дни енергиите са по-силни и с тях можем да отправим посланията си за следващата година.
Слънцестоенето е нещо като небесната Нова година - време за поглед навътре, пречистване и събуждане за по-нов и светъл живот. И днес, в по-модерните и забързани времена можем да почетем зимното слънцестоене и да си припомним за връзката ни с природата, със Земята, с нейната жизненост, гальовност на светлината и нежните затопляния.
Можем да се свържем с енергията на Слънцето, като приготвим храна със сезонни продукти, ароматни подправки и топъл чай. Докато вкусвате от тях, си представете живителните сили, с които се зареждате за новата година.
Олтар от клони и шишарки у дома
В някои култури почитат Слънцето на специално избрано място за ритуали. На него посрещат изгрева и изпращат със залеза. Можете да отидете на любимо местенце за отдих и да съберете клони и шишарки, с които да украсите дома си и да направите олтар на слънцестоенето.
Изхвърляне на ненужното, пускане на емоциите
Ако възприемем зимното слънцестоене като духовното начало на новата година, е хубаво да отделим време в деня си и за да се изчистим от натежалата и вече застоявла енергия през годината. Може да го направим дори като подредим, изчистим и изхвърлим старите и непотребни вещи, ненужните вече фактури, храните с изтекъл срок на годност и най-вече "пуснем" спомените, които будят тъга, и разочарованията, които носим.
Можем и да засилим раздялата с тях, като изразим на лист всичко, от което искаме да се отдалечим. Поканете и добрите си мисли и пожелания във втори списък, наречете очакванията си, изразете мечтите си и позволете светлината на слънцето да стигне до тях.
