Днес отбелязваме 138 години от обявяването на София за столица. От 1879 г. насам градът увеличава значително населението и площта си и променя облика си до неузнаваемост.
Една година след Освобождението на града от османско владичество се провежда първото Учредително народно събрание. На 3 април 1879 г. София е единодушно избрана за столица на възстановената българска държава.
Идеята градът да стане столица дава ученият проф. Марин Дринов, като според него едно от най-големите предимства на града е, че той се намира се на най-важния път на Балканския полуостров, свързващ Изтока и Запада, и заема важно стратегическо положение. Освен това наблизо се намира и каменовъглената мина в Перник, която след Освобождението започва да доставя въглища за индустрията, транспорта и отоплението. Важно предимство е, че в околностите на града има обширен терен, който е удобен за бъдещото му разширение.
Непосредствено след Освобождението бъдещата столица е важен, но далеч не толкова добре развит град, колкото останалия в Източна Румелия Пловдив или важните индустриални центрове Русе, Габрово и Шумен, както и старопрестолния Велико Търново. Затова и до днес има критици на решението България да започне да гради не само държавността си, но и своята столица.
През 1878 г. София има 11 694 жители, а общата ѝ площ е 2,84 кв. км. В града има само две училища, седем църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3306 къщи,
За сравнение, към 31.12 2015 г. населението на София е 1 319 804 души, сочат данни на НСИ. Урбанизираните и заселени територии на града се разпростират на повече от 240 кв.км. Столичните общообразователни училища за миналата година са 2014, а жилищните сгради в града и околностите – 608 426.
За механите и фурните достоверна статистика няма.
Вижте в галерията как са изглеждали някои от ключовите места в София преди 138 години!
