Пустош, сняг, лед и температури до минус 50 градуса по Целзий – това ще посрещне всеки, който реши да посети изоставения миньорски град Воркута в Русия.
Населеното място се намира на около 100 км северно от полярния кръг в република Коми. Той води началото си през 30-те години, когато геологът Георги Чернов се натъква на въглищни залежи.
Вече изоставеният град е известен с две неща – най-големият ГУЛАГ в европейска Русия, през който минават около 73 000 затворници, и експлозия на метан във въглищната мина на 28 февруари 2016 г., при която умират 36 души.
По време на Съветския съюз хора от всички държави се местят по тези места, за да се включат в минното дело. По време на социализма хиляди българи също работят при подобни тежки условия в Съветския съюз.
След падането на СССР Воркута бързо се обезлюдява, като голяма част от територията му е напълно изоставена. Причината - една по една затварят въглищните мини.
Населението на града през 2016 г. е 59 231 и оттогава данни липсват.
Руският фотограф Мария Пасер обикаля и заснема изоставените градове. Кадрите ѝ от Воркута и околностите показват сюрреалистични гледки.
Миньорските общежития днес са напълно изоставени. Напомнят един по-различен Чернобил. Вместо радиация, Воркута е в плена на сняг и лед.
Домовете на хората са на практика непокътнати – на снимките се виждат мебели и лични вещи, оставени сякаш собствениците им планират да се върнат всеки момент.
Огромното количество лед има тривиално обяснение - когато в блока няма живот и няма кой да спре водата, тръбите се пукат и в един момент всичко замръзва.
Според Пасер в някои от сградите все още живеят хора, но в голяма степен домовете са изоставени. Фотографът разговаря с малкото останали жители. По думите ѝ те били нещастни, че тези населени места бавно умират, но признават че липсата на работа ще прогони и тях.
