Често се случва в едно семейство да има приемственост в семейната професия, рядко обаче тази професия е толкова нестандартна. Три поколения и половина в един от най-редките занаяти – лютиерството, така може да бъде обобщена историята на рода Калоферови. Днес Иван продължава делото на своя дядо, чието име носи.
Казва, че това е естественото продължение на нещата. Още от малък е знаел, че ще се занимава с това.
Историята на лютиерството в рода идва от неговия прадядо Апостол, който е бил близък приятел с Георг Хених - първият лютиер в България. Посещавал е ателието му, а по-късно самият той започва да работи и да се развива в професията.
"Баща ми поема след дядо ми традицията. Завършва в Академията дърворезба, първоначално се занимава с това. След това прави един стаж във Франция при един много известен тогава лютиер, където научава класическата школа на изработка", споделя Иван за баща си Апостол.
Професията, която Иван избира, е една от най-рядко срещаните, но и има своите традиции повече от 5 века назад. Лютиерът е майстор на музикални инструменти, а самото име идва от "лютня" – стар бароков инструмент. За създаването на качествен инструмент е нужен перфектен баланс между въображение и спазване на каноните в професията.
"Цигулката е акустична кутия. Става въпрос за архитектура на една малка сграда, която трябва да вибрира в най-добрата си честота. Началото е изборът на дървесина. Тя е изключително важна, основоположна за звука на инструмента. Трябва да е акустична, да е добре отлежала, поне на 5-10 години. След това е изборът на модел, какви дебелини ще дадеш на дъските. Има един цял процес на развитие на инструмента, докато се стигне до неговата крайна форма", разказва Иван.
Макар и да се е докосвал до уникални и много скъпи инструменти, Иван казва, че тайната не е в цената. Трябва да се подхожда с респект към тях.
"Това са инструменти, които са правени, малко или много, на конвейер и не можем да очакваме невероятни неща от тях. Тогава си позволявам да дам повече от моите умения и знания и да променя някои неща, които са конструктивно сгрешени. Докато един скъп, стар инструмент, трябва да запазим максимално неговата автентичност, за да оставим следите на неговия създател." казва Иван.
А най-голямата награда за майстора лютиер е да види своя инструмент на сцена, в ръцете на музиканта.
"Усещането е удоволствие. Особено ако инструментът отговори на очакванията. И удоволствието от това, че музикантът се чувства свободен да твори и този инструмент му дава тази свобода. Когато вече предам инструмента в ръцете на музиканта, идва неговата част. Аз трябва да съм свършил добре моята работа", споделя Иван.
