Разруха, която обаче напомня за едно славно минало. Това е днес Царската гара в Казичене. Повече от век тя оцелява забравена между релсовите пътища в покрайнините на града. Гарата има повече от вълнуваща история от нейното построяване до опита за нейното заличаване.
"Създадена е 1906 г. и има много преустройства след това. За съжаление, след 1946 г. тя е почти напълно изоставена. Страхотен факт е, че е имало теснолинейка, която е работила към двореца, но за съжаление и теснолинейните пътища се закриват. Теснолинейката е била една от най-малките на междуосието. Един любопитен факт е, че когато цар Борис III е на трона, той сам я управлява. Било е голяма атракция за всички посетители на двореца Врана", разказва студентът по архитектура Станислав Георгиев.
Историята на това място е свързана най-вече с друг владетел - цар Фердинанд. Той е бил много привързан към местността около Искър, затова и откупва стар, турски чифлик заедно с още две земеделски площи в околоността. Така се появяват гарата, теснолинейният път, който е построен между 1906 г.- 1911г. и големия дворец.
"Тя е по проект на австрийски архитект, който прави и първия дворец във Врана. По това време много австрийски архитекти са работили в България. Това е част от наследство, което показва синтеза между българската архитектура и тази в Европа. Любопитно е, че това е спирка, а не гара. Първоначално е построена елипсовидната част, която е в необарок, типично виенски, защото виенски архитект е проектирал самата аула. Декоративната пластика и всичко, което можем да видим по гарата е изключително прецизно напревено. Това, което е останало, е много малко, но свидетелства за една изключително богата история, която ни представя България в царско минало", добави Станислав.
Любопитно е, че първият автомобил на царския дворец, е минал именно през тази гара. Всички крале и императори на тогавашна Европа също са минали през нея, тъй като Фердинанд е обичал много местността и задължително ги е водил в двореца Врана. Славната история на гарата обаче бързо е потулена след събитията от 1944 г.
"Всичките корнизи и арки, които са били към входовете, са безобразно изрязани, защото те са били с царските символи. Буквално са били просто унищожени след 60-те години – всичко се реже и се дава за скрап. Сградата има няколко преустройства. Първото е през 1906 г., а самото изграждане на бароковата фасада след това през 1915 г. - 1920 г. се разполагат две крила. Фердинанд е бил изключителен привърженик на природата – цветя, дървета и едни от най-декоративните градини в двореца, всъщност са негово дело. Същото нещо е било и преди пристрояването през 1915 г., било е осеяно само с градини", обобщава студентът по архитектуера.
Днес от красотата на тази величествена сграда не е останало почти нищо, въпреки това шанс за спасяването ѝ може би все още има.
"Има шанс тази гара да бъде възстановена. Има шанс за всяко едно културно наследство на България и това едно от местата, в които може да се прокара живот. През 2008 г. при преустройството на линиите около гарата, искаха да я бутат. Тогава се намеси кметът на Казичене и категорично заяви своята позиция за запазването на сградата, която сега е паметник на културата. Паметник на културата, чиято история времето не е изтрило, но ако се забавим още малко, със сигурност ще бъде изтрита. Това, което може да се случи с тази гара, е да съхраним история, която не е разказана докрай", надява се Станислав.
