В края на месеца за пореден път трябва да преместим стрелките на часовника с час напред. Гражданско движение обаче внесе в Министерския съвет петиция за отмяна на лятното часово време.
От няколко дни в Европейската комисия тече оживен дебат трябва ли да местим стрелките или не?
Всъщност лятното часово време се въвежда всяка година във всички страни в Европейския съюз, но в световен мащаб го правят само 76 от 245 държави.
Изчислено е, че така се пести между 0,5 и 3% от общото потребление на ток, като за България става въпрос за между 60 стотинки и 1 лев годишно на човек.
Сред негативите обаче са лошото отражение върху здравето - според проучване на девет университета лятното часово време има пряка връзка с редица заболявания, чието лечение струва 131 милиарда евро годишно.
Местенето на стрелките започва точно преди 100 години. Идеята тогава била да се пести от свещи, а днес се прави, за да се пести ток. У нас лятното часово време е в сила от 1979 година.
Статистиката сочи, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Бърза помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66 на сто, а инфарктите - със 75%. Често се твърди, че страдат и животновъдите - заради обръщането на режима намалявали добивите, разболявали се животните.
Доказано е, че смяната е стрес за организма и води до неработоспособност. Критиците на сегашната система дори прилагат като доказателство инциденти и трудови аварии, станали през тези дни.
„Работната сила в няколко последователни дни, особено през пролетта, е доста неконцентрирана, неработоспособна, има опасност от трудови злополуки”, смята Ани Алашка от Българска стопанска камара.
Повечето страни по света изобщо не са въвеждали лятно часово време. В Русия преди 5 години отмениха местенето на стрелките, през 2014 го върнаха отново, а през миналата година практиката отново бе премахната.
Любопитно е, че има само две територии, които постоянно живеят в лятно часово време - това са островите Макуайр край Австралия и Сан Луис край Аржентина.
