Топъл, забавен и истински. Такъв ще остане Вили Казасян в сърцата на хората, имали щастието да общуват с него. Такава бе и атмосферата на концерта, който дъщеря му Хилда организира в деня на неговия рожден ден – 8 декември.

Музикални и други изненади имаше по време на целия спектакъл, наречен „На Вили“. Публиката аплодира първия съвместен дует на Васил Петров и Орлин Горанов, двете инструментални сюити, представящи филмовата музика на Вили Казасян, възродената специално за случая формация „Студио В“, представянето на Богдана Карадочева, виртуозните изпълнения на кларинетиста Борислав Йоцов. Аранжиментите на всички парчета бяха  на Христо Йоцов – любимия племенник на Вили, както обясни Хилда Казасян.

След дуета си с Васил Петров, Хилда призна: „Познаваме се от малки, слушахме заедно музика. Аз дори се влюби в него, после го разлюбих. Но защо да ви занимавам с това...“

Хилда разказа и случка, при която Леа Иванова сплескала пръстите на бащата ѝ след като треснала вратата на автомобил, от който той ѝ подавал ръка, за да слезе. Посинял от болка и ужасен, той се обърнал към нея за помощ, но в този момент Леа... припаднала. И къде е толерантността в тази история, попита Хилда. Години наред след това баща ми успокояваше Леа за тази случка, добави тя. По думите ѝ Вили бил толерантен по същия начин и в музиката: „Слушаше всякаква музика, сигурна съм, че не всяка му харесваше, но той не казваше нищо, а правеше една много специфична негова муцунка, която близките му много добре знаят“.

Един от най-емоционалните моменти бе участието на Надежда – внучката на Вили и дъщеря на Хилда. Талантливата пианистка свири за първи път пред публика. „Не е лошо да направиш дебюта си в зала 1 на НДК, не знам каква трябва да е следващата стъпка, обясни развълнуваната майка. По думите ѝ малката Надежда, както тя я нарече, е доказателство, че кръвта вода не става. „За мое малко съжаление, генът се предава най-силно през поколение“, обяви тя с чувство за хумор.

Хилда разказа, че заради концерта в зала 1 на НДК е „обърнала наопаки архивите на БНТ и БНР“, резултатът – архивни кадри с Вили Казасян и много музика, „съживена“ заради специалния повод.

Вили Казасян е роден на 8 декември 1934 г. в София. Завършва ВМЕИ (днес Технически университет) в София през 1957 г., учи и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Панчо Владигеров“).

През 1960 г. основава „Студио 5“, заедно с Християн Платов – китара, Божан Хаджиев – китара, Дечко Делчев – флейта, тенор-саксофон, Любен Борисов – бас, и Радослав Иванов – ударни. С тях започват творческия си път или се утвърждават първите най-големи поп изпълнители Маргрет Николова, Кирил Семов, Богдана Карадочева, Емилия Маркова, Йорданка Христова, Георги Кордов, групите „Приятели на песента“ и „До-ре-ми-фа“.

Професионалната кариера на Вили Казасян е силно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – 1998).

Голям е приносът му и за развитието на „Златният Орфей“, телевизионния конкурс „Мелодия на годината“, както и радиопредаването „Тромбата на Вили“ и тв предаването „Студио 1“. Негови песни изпълняват Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Кисимов.

Маестро Казасян е гостувал като диригент на радиооркестрите в Берлин, Москва и Лайпциг. Автор е на детски песни, филмова и театрална музика, телевизионни и радиомюзикъли. Неговата е песента „Детство мое“, писана за „Неочаквана ваканция“.

През 2008 г. е председател на журито на „Мюзик айдъл“, което се излъчва по bTV. Включва се и в един от концертите на финалистите като диригент на биг бенда, съпровождащ изпълненията на участниците.