Намирам се в пекарна в Копенхаген и чакам на опашка за поръсени със захар резени лимонов кекс, деликатно сплетени кифлички с кардамон и златистокафяви канелени завивки. Когато стигам до началото на опашката, съм готов да поръчам на прост датски. Но тогава се натъквам на пречка: в тази страна няма нито една дума, която да звучи толкова добре, колкото английското „моля“, разказва Лора Хол за Би Би Си.
Като много хора, когато пътувам, научавам основните думи като здравей, довиждане, да, не, моля и благодаря. Но това просто не е възможно на датски, шведски, норвежки, исландски или финландски, където няма универсална дума, която да функционира по същия начин, допълва Хол.
И така, какво се случва? Дали говорещите скандинавски езици просто са по-директни или учтивостта се изразява по начин, който външните хора може да не разпознаят веднага? За пътуващите разбирането на разликата може да улесни значително ежедневните взаимодействия.
Учтивостта може да варира
Първото нещо, което трябва да се разбере, казва лингвистът д-р Джеймс Пуховски, изследовател в Нюнорск Културсентрум (Норвежки музей на писмената култура), е, че търсенето на директен превод на „моля“ може да е грешното начало.
„Ефективността се цени тук и комуникацията като цяло е директна“ – Даниела Хумелгрен.
Датчаните например могат да поискат сладкиш в пекарна, използвайки думите må jeg bede om – „мога ли да попитам“ – като начин да сигнализират за добри обноски. В Швеция говорещият може да добави благодаря (tack) към молбата; докато в Норвегия учтивостта може да се изрази с повдигане на ръка в края на молбата и усмивка.
Учителката по датски език Даниела Хумелгрен казва, че директността е част от стила на комуникация. „Ефективността се цени тук и комуникацията като цяло е директна“, казва тя. Прекалената учтивост може да се възприеме като досадна, ако забавя процеса.
Но дали са груби?
Пуховски разглежда тези различия като отражение на обществената структура. В скандинавските страни, обяснява той, егалитаризмът е ценен и разликите между хората са по-слабо изразени в ежедневната реч. Например, по-формалните форми на обръщение като Herr и Frue (господин и госпожо) до голяма степен са излезли от ежедневна употреба – отражение на това как те се възприемат като по-равни и по-малко определени от класа.
Тази егалитарна черта често се свързва със Закона на Янте, скандинавската идея, че никой не трябва да се смята за по-специален или важен от всеки друг. В ежедневните взаимодействия, казва Пуховски, това може да означава по-малък акцент върху сигнализирането на статус. Следователно учтивостта може да разчита по-малко на почтителна дума като „моля“ и повече на фразиране, тон и контекст.
Подобни социални норми се разпространяват в целия регион, включително Финландия, въпреки че финландският език принадлежи към отделно езиково семейство от датския, шведския, исландския и норвежкия.
„Езикът е повече от думи“, каза Пуховски. „Става въпрос и за това как представяш една идея.“
Учтиво, без да казвам „моля“
Хумелгрен казва, че посетителите трябва да се ориентират в хората около тях. „Трябва да прецените нивото на учтивост там, където се намирате“, каза тя. „Наблюдавайте ситуациите около вас, за да свикнете с нивото на учтивост и кое не.“ Дори без да говорят езика, пътуващите могат да обърнат внимание на тона, езика на тялото и начина, по който хората се обръщат към обслужващия персонал и непознатите.
В Швеция една проста опция е да се добави tack – „благодаря“ – към молба. Изследванията на шведската дума tack свързват употребата ѝ с равенство и реципрочност, а не с уважение. Една и съща основна дума се използва в голяма част от региона: tak на датски и takk на норвежки и исландски, докато финландските говорещи използват kiitos, за да изразят благодарност.
Но посетителите не е нужно да се тревожат твърде много, че ще сбъркат. Никой няма да ви цъка или да ви гледа мрачно, ако поръчате кафе, без да кажете „так“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
