Германски музей показва необичаен експонат в колекцията си – надгробния камък на баронеса Мария София вон Ертал, за която се смята, че е първообразът на Снежанка от популярната приказка на Братя Грим, пише Би Би Си.
“Историята на София е ядрото на Снежанка и на написаното от Братя Грим”, категоричен е директорът на музея в Бамберг.
Баронесата е родена и израснала в двореца в Лохр ам Майн, който се намира на около 100 км от Бамберг.
Нейната история е била изключително популярна в началото на XIX в. Според директора на музея Братя Грим са почерпили вдъхновение от местната баронеса, тъй като по това време живеели на около 50 км от нейното родно място.
Много историци през годините откриват необичайни и много точни паралели между историите на Снежанка и на Мария София вон Ертал.
Баща й, благородник с името Филип Кристов вон Ертал, се жени повторно след смъртта на съпругата си. Мащехата, подобно на тази на Снежанка, била изключително властна и зла жена.
Лохр е град, който е известен с производството на стъкло и огледала. Бащата на София бил собственик на фабриката за огледала, откъдето идва и идеята за омагьосаното огледало в приказката. До ден днешен в местния музей се пази едно от тези огледала, за което се смята, че е “огледалото на Снежанка”.
В приказката има страшна гора в близост до дома на Снежанка – гората извън пределите на Лохр била изключително опасна, защото там живеели обирджии.
Снежанка трябвало да бяга през седем хълма преди да стигне къщичката на седемте джуджета, която се намирала близо до мина. В близост до Лохр наистина има мина, до която се стига през седем хълма.
По това време в мините наистина се случвало да работят деца и джуджета.
За жалост животът на София нямал толкова щастлив край като в приказката – жената ослепяла в много ранна възраст и починала на 71 години неженена в манастир.
Нейният надгробен камък бил поставен в двора на стара църква в Бамберг. Фактът, че има такава плоча означава, че погребаната е била със знатно потекло, тъй като по това време жените не получавали надгробни камъни.
Църквата била срината, а камъкът – преместен в местна болница, основана от брата на баронесата. По-късно била прибрана от местно семейство, което я реставрирало и я дарило на музея в Бамберг.
