"На 31 януари 2011 г., поради намаленото търсене на шистов камък, компанията US Gypsum затвори завода си в Импайър, Невада, след 88 години. През юли пощенският код 89405 на Импайър беше закрит…"

Така започва "Земя на номади", а тя губи в живота си не само своя мъж, приятели и цялото провинциално градче, където живее и работи - все трудни загуби, които могат да те докарат до тежка депресия - но решава да не загуби поне себе си.

Първото усещане при стъпването в "Земя на номади", което е изписано и върху лицето на Фърн, героинята на двукратната носителка на "Оскар" Франсис Макдорманд (дано сте я гледали във "Фарго" и "Три билборда извън града"), е за стряскащата самота пред безпътицата и сред мъглата - едно напълно различно чувство от блаженството на усамотението, с което сме свикнали да свързваме пейзажите, ширещи се покрай прашните пътища на Америка.

Нещо, което в края на филма вече не ще бъде същото, а дори обратното, защото Фърн ще преоткрие тази "Земя на номади", опознавайки живота извън границите на конвенционално познатото ни общество.

Първата й спирка по пътя, след като изоставя миналото, е паркът за каравани "Пустинна роза", където попада с вана си "Вангард" като служител в складовете на "Амазон". Мястото, където ще срещне Линда Мей - ударила дъното в живота, тя гледа филм в интернет на Боб Уелс (добродушен беловлас старец с брада, който прилича на Дядо Коледа от рекламите на "Кока-Кола") и научава как може да живее във ван и да не работи повече до края на живота си. 

"Не съм бездомна - просто съм без къща. А това са различни неща, нали така?", чуваме да пита Фърн. Точно така, разбира се, и както гласи татусът на една от работничките, с които тя се запознава в складовете: "Домът - това просто дума ли е, или нещо, което носиш със себе си?".

Така Фърн научава от Линда за Дома за скитници на колела в пустинята на Аризона. И тръгва - "по пътя на изцелението", за да се срещнат по-късно - отново по пътя, към места непознати, към места, които може да не зърнат повече...

Решението, с което да не губи повече време, за да не дойде моментът, в който няма да може да промени вече нищо. И тръгва - като пионер, като като част от първите заселници на Америка, като част от американската традиция. 

За да открие свободата, красотата, контакта с природата, хармонията със Земята - пребивавайки в общност от сърдечни хора, практикуващи тайнствените движения на тай-чи в напъпващите лъчи на изгрева, който разцъфва като оранжев лотос в небето над хоризонта, нашепвайки: "Всичко е свързано, грижете се едни за други". 

Дори атомите на взривените звезди понякога прекосяват Вселената, за да се превърнат в част от живота на Земята - какво му остава на човек, освен да протегне ръка под небето, за да ги улови? Какво друго му остава в този живот, освен да се рее като атом сред медитативните пейзажи на Майката Природа? Не го мислете толкова как ще се справите с това или онова. Просто вървете. И бъдете. Докато не стигнете до поне едно място, където може да си кажете: "Щастлив съм, дори ако трябва да умра сега". 

"Земя на номади" е Земя на надеждата - че можеш да живееш свободен, въпреки всичко "дупки" по пътя дотук… Зарязваш ли всичко, когато хванеш пътя? Или отказваш да си привързан към каквото и да било, за да се чувстваш свързан с всичко? Занимание на странните ли е това - или на смелите? Едно естествено пътешествие през тъгата, прошката и изцелението, "Земя на номади" може да бъде място за равносметка в живота на всеки дотук - време за преосмисляне и, може би, промяна.

Вижте повече за "Земя на номади" в Ladyzone.bg.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!