На 27 юли София ще стане център на едно от най-очакваните музикални събития на лятото. The Judgment Night of Sofia събира на сцената на Парти център „Юнак“ легендарните Biohazard и Onyx, заедно със Sworn Enemy, Last Hope и DRS+.
За една вечер емблематичните имена от нюйоркската сцена ще застанат редом до едни от най-обичаните български банди в събитие, което обещава много енергия и емоции в една незабравима вечер.
През 1993 г. Biohazard взривиха света с легендарната си колаборация с Onyx. След тежка раздяла и дългогодишна пауза, една случайна среща на летището събират отново оригиналния състав на бандата.
По-малко от месец до поредното им гостуване в България разговаряхме с вокалиста на Biohazard Евън Сайнфелд.
Какво е усещането да се завърнеш в репетиционната след години мълчание? Защо светът днес е по-прецакан от всякога и как се поддържа суровата улична агресия без нито капка фалш – четете в следващите редове.
Здравей, Евън. Първото ви гостуване беше през далечната 2009 г. в зала „Универсиада“. С какъв ярък спомен или културен шок си тръгна тогава от София? Имаше ли нещо, което те изненада напълно в хората в България?
Евън Сайнфелд: Biohazard свири по целия свят и любимите ни места са там, където феновете са най-гладни за музика и са по-близо до „третия свят“ – места, където хората наистина оценяват музиката.
Концертът в София е обявен като The Judgment Night of Sofia. Прословутият ви съвместен трак с ONYX от 1993 г. буквално изтри границите между метъл и рап. Когато бяхте в студиото тогава, усещахте ли, че пренаписвате историята на съвременната алтернативна музика?
Евън Сайнфелд: Знаехме, че създаваме нещо наистина специално. Onyx бяха като нашето алтер его в рапа, а Biohazard – тяхното в рок/метъл/хардкор музиката. Всички бяхме част от семейството на Def Jam (американски мултинационален звукозаписен лейбъл, бел. ред.) и вече бяхме си сътрудничили за ремикса и видеото на Slam, както и бяхме свирили заедно на живо през 1992 г.
Раздялата ви с Biohazard през 2011 г. беше тежък момент за феновете. В музикалната индустрия има много групи, които се разпадат и после отново се събират. Как излекувахте личните си отношения с Били, Дани и Боби, за да се превърнете отново в „истински юмрук“?
Евън Сайнфелд: Що се отнася до мен, трябваше да премина през дълбока трансформация на личностно развитие. Това имаше повече общо с мен самия и моите житейски перспективи, отколкото с групата. Когато нещата при мен са добре, всичко е наред – и групата, и връзките ми, и бизнесът, и вътрешното ми пътуване. Всички имаме толкова много истории в главите си и ги превръщаме в реалност. Научих се да се освобождавам от много от старите си идеи и да се фокусирам върху благодарността за това, което е, вместо да копнея за това, което липсва.
Класическият състав на бандата се събра отново през 2022 г. Имаше ли конкретен момент или разговор, който да го предизвика, или това се случи естествено?
Евън Сайнфелд: Пълно съвпадение – засякох брата на Дани - Ричи, на летището и следващото нещо, което помня, е как всички сме на телефона, наваксваме и си общуваме добре. Без конкретна цел, просто да се свържем отново, а след това – да посвирим, турне, албум… Кой знае какво следва.
А кое беше първото нещо, което си казахте в репетиционната? Кое беше по-трудно за напасване след дългата пауза?
Евън Сайнфелд: Нямаше нищо неловко. Студиото или сцената са местата, където се познаваме най-добре. Беше невероятно и все още е.
Признати сте като една от първите групи, съчетали хардкор, метъл и хип-хоп. Гледайки назад, осъзнавахте ли, че създавате нещо толкова уникално, или просто свирехте това, което ви идваше естествено? В ранните години срещахте ли съпротива, защото бяхте „твърде метъл за хардкор и твърде хардкор за метъл“?
Евън Сайнфелд: Ние никога не сме се вписвали никъде и точно това правеше Biohazard специални. Колкото и да сме хардкор, правили сме турнета с всяка голяма хардкор група от старата школа в Ню Йорк и по света. Метъл корените и уменията ни ни задържаха на път с десетилетия в компаниите на банди като Pantera, Slayer, Ozzy и безброй други, но те винаги си мислеха, че някак си рапираме и се правим на гангстери, хаха... Рапърите обикновено ни приемат заради ранното ни творчество и рап усещането, но ние не се опитвахме да правим нищо друго, освен да пишем от сърце от ден първи до днес.
Музиката на Biohazard винаги е била задвижвана от уличния гняв и битката за оцеляване в Бруклин през 80-те и 90-те години. Днес, когато вече сте улегнали мъже, откъде черпите същата тази сурова агресия, без тя да звучи фалшиво?
Евън Сайнфелд: Когато пееш и пишеш за истинските си житейски преживявания, автентично нищо не може да бъде фалшиво. Светът в момента може би е много по-прецакано място и има нужда от групи като Biohazard, които крещят за промяна.
В миналото текстовете ви бяха социален коментар за корупцията, наркотиците и неправдата. Кои са новите „чудовища“ в днешното общество, които ви вдъхновиха да пишете текстове за новия албум?
Евън Сайнфелд: Ние не говорим за политика или религия. Социалният коментар на Biohazard е за хората - какво правиш ТИ. Какъв човек си? Ако светът ще стане по-добро място, това няма да стане чрез политиката, а чрез това всеки отделен човек да стане съзнателен и да го е грижа за другите и за света. В противен случай, както се казва в албума: „Разделени падаме“... Обратното на идеята „Съединението прави силата“.
Днес много млади хора преживяват концертите през екраните на телефоните си. Вие идвате от ера, в която в мошпита се лееше пот и кръв, а връзката беше очи в очи. Дразниш ли се, когато виждаш море от телефони пред себе си, и как карате публиката да ги прибере?
Евън Сайнфелд: Не съдя хората за това как се наслаждават на моментите си. Аз самият обичам да улавям моменти на телефона си, понякога го прибирам, за да бъда по-присъстващ. Всички тези глупости на старата школа за това кой е „истински фен“ са толкова претенциозни. Спомням си как Иън Маккей крещеше на публиката в Ню Йорк, че прави пого на концерт на Fugazi. Казваше им: „Какво правите? Спрете... слушайте музиката!“ Хората започнаха да го освиркват и да хвърлят неща по него – маратонки, ако си спомням правилно. Не казвай на хората как да се наслаждават на ястието. Просто бъди благодарен, че са дошли да ядат в твоя ресторант.
Евън, ти често говориш за личната трансформация и преодоляването на вътрешните демони. Ако можеше да се върнеш назад във времето и да дадеш един съвет на младото си аз от 1988 г., когато създавахте Biohazard, какъв би бил той?
Евън Сайнфелд: Винаги се доверявай на вътрешния си глас! Не го подлагай на съмнение, това е твоята истина. Ти знаеш най-добре!
Ти си човек с изострени сетива за уличната култура. Когато идваш на Балканите и в България, усещаш ли онази по-сурова, истинска и гладна за музика енергия, която на много места на Запад вече е заменена от комерсиализъм?
Евън Сайнфелд: Обичам гладните за музика места, които не са пренаситени. Колкото повече хората оценяват шоуто, толкова повече енергия влагаме и ние... Давай, България!!! Лично аз живея в Мексико, където хората наистина обичат музиката и полудяват.
Споделяш, че внимаваш с какво се храниш. Когато си в България обаче изкушаваш ли се от нашата традиционна кухня? Опита ли вече традиционната ни баница, шопска салата или прочутото ни кисело мляко и как се вписват те в диетата на един хардкор фронтмен?
Евън Сайнфелд: Ям по малко от почти всичко местно, стига да е вегетарианско. Не вярвам в убиването или измъчването на животни за храна. Набавям си напълно достатъчно протеини и физиката ми е доказателство за това. Всеки, който твърди, че ТРЯБВА да се яде месо, е неинформиран.
Обявено е, че след концерта в София ще направиш DJ сет на официалното афтър парти в клуб „Строежа“. Каква музика пуска Евън Сейнфелд, когато не е зад микрофона на Biohazard? Какво можем да очакваме от теб зад пулта – хардкор, хип-хоп или нещо напълно неочаквано?
Евън Сайнфелд: По-голямата част от сета ми е стара школа метъл, класически метъл – първата ми любов... Разбира се, и някои редки парчета. Животът ми направи пълен кръг и музиката, на която тренирам, е и моят DJ сет. Може би ще правим лицеви опори на афтърпартито! Почваме!
Когато хората след 50 години говорят за историята на тежката музика, какво искаш да бъде крайното изречение за Biohazard? Какво е най-голямо наследство на Biohazard?
Евън Сайнфелд: Искам Biohazard да бъдат запомнени като достойни мъже, отговорни за живота си и пред своите фенове. Искам музиката ни да се помни едновременно като вдъхновяваща и влиятелна.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















