Наричат го тежка артилерия. И с право. Заради размаха на интелекта, който може да побере собствения космос в една единствена звездичка, или да превърне невинно мъниче в инквизитор. Заради гордостта и самочувствието. Заради заслугите. И заради умението да диктува. Със силата на принципите (си)...

Е, понякога и тежката артилерия има нужда от почивка, от крачка встрани и от намигване, което може да доведе до затъмнение. До мъгла. Объркване. Суета. И дотолкова да те обърка, че, в крайна сметка, да разбереш, че отново си имаш работа с нещо неслучайно, макар и означаващо забавление – Entertainment.

Режисьорът Иван Добчев се впуска – но не презглава, в пиеса на Иван Вирипаев. Руският автор се „оказва“ едно от най-поставяните имена у нас – дори само в последната година. „Оказва“ се и доста поставян в Европа, което мигновено подрежда родния театър в тренда – и откъм драматургия.

Снимка: Георги Златарев



Entertainment е с изсмукващ скуката сюжет, с поклон към негово величество театралния зрител и с подобаваща пренебрежителност към хората от театъра. За тях всичко това звучи до болка познато, предъвквано и досадно. Но Entertainment е истински entertainment за публиката. Дидактично, поучително, и емоционално – без да прелива в нито една от тези три посоки.

Има и любов. И тя също е забавна, въпреки драматизма и почти отблъскващата (не)искрена близост между героите. Въпреки пределно ясната условност и противоречивост на всяка дума, произнесена от вирипаевите типажи.

И, когато си казваш, че този спектакъл сякаш не е режисиран от Иван Добчев – толкова различно „звучи“ от това, което сме свикнали да гледаме от него – идва „онзи“ момент, напевния, сфуматовския, напрегнатия и всъщност очакван... Идва точно, когато трябва – в кулминацията на представлението. И, слава Богу. И трае само четири-пет минути. Перфектно обладани от Ивайло Драгиев. Гол. И преиграващ – точно в този момент, точно както се очаква от един страдащ мъж – защото страдащ мъж е оксиморон...

Снимка: Георги Златарев



В Entertainment има още нещо, което, за щастие, не остава скрито и недоловимо – ритъм. На самата пиеса. На начина, по който играят актьорите. На режисьора. На Вирипаев – колкото и да е трудно този ритъм да бъде в синхрон с ритъма на всичко останало.

Освен Ивайло Драгиев, на сцената на театъра пулсират също Маринела Ангелова, Костадинка Аратлъкова и Христо Ботев Станчев. И тяхната пулсация в едно цяло представя цял един механизъм на съществуване на човека, на любовта, на взаимоотношенията, на някакъв повик към семейство...

Снимка: Георги Златарев

Entertainment от Иван Дочев, по Вирипаевски – за затвора като спасение, за спасението – като оставане, и за любовния триъгълник – като затвор на спасението с квадратни размери. И за всичко, което умее да смахва човек, без да го сдухва. И това да го прави желан, желаещ, обичан, обичащ, съществуващ, съществен, същински...

Забавление на сцената на театър „Възраждане“ – когато се умориш да бъдеш нещастен. Когато се умориш от собствената си умора и прозреш, че живееш не благодарение на слънцето, а на собствената си светлина. Която умееш да превръщаш в част от космоса на едно бавно и продължително сбогуване... Защото от любовта винаги има смисъл.

Уютната сценография на Entertainment е на Иван Добчев и Елена Иванова, костюмите са на Сузи Радичкова.