Белла фигура е специален термин за добро поведение в обществото. И той е част от звучния език на италианците, една от най-шумните и освободени нации в света. Една французойка използва този лингвистичен факт и му посвещава цяла пиеса. В нея шамарите в поведението на персонажите следват един след друг – сякаш за да докажат, че благоприличието е невъзможна мисия.
На сцената има автомобил, а също и тоалетна. Между тези две пространства има още две малки сцени, а на всички тях се разиграва драматична комедия „Белла фигура“, поставена в театър „Българска армия“.
Любовници, съпруги и обикновени клюкарки са част от вихрушката в този досадно-болезнен урок по живеене, предаден от актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев, Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев. Героите им, нелишени от кича на битовизмите, панаира на лицемерието и емоцията на страха, разиграват истински театър в театъра. Ефектът – смях в залата и много поводи да се замислиш за суетата и абсурда на всекидневието.
„Белла фигура“ е смел опит за откриване на човека, изгубен в собствения си живот, и то в ситуации, оцветени в банално сиво – тогава, когато не искаме да бъдем там, където сме, и когато си мислим, че се налага да играем, за да продължим напред – в тон с общия хаос и малките мини, които обезвреждаме пътьом.
„Белла фигура“ е написана от Ясмина Реза (френска актриса и драматург, позната като автор на книга за президента Никола Саркози, както и с пиесите си „Арт” и „Богът на касапницата“). Сценографията е на Борис Далчев, костюмите – на Ванина Цандева, а музиката – на Калин Николов. Преводът е на Светлана Панчева.
Сюжетът
Паркинг пред скъп ресторант. Всичко започва след един от поредните откраднати извънбрачни моменти на Борис и Андреа. Едно изпуснато от него изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал… Следва автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели. Героите минават през редица обрати.
Антон Уринов за „Белла фигура“:
В желанието си да се харесаме на другите измисляме безброй маски, с които жонглираме убедително в живота и дори понякога си вярваме. Пилеем усилия и влагаме цялата си изобретателност да създадем социален образ, който да бъде одобрен – белла фигура.
Страхливо сгушени в уютната представа за себе си, допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме.
Готови сме на всичко, за да избягаме от самотата, но в крайна сметка пак оставаме неразбрани, сами. Понякога съвсем сами, а друг път с някого до себе си. Плъзгаме се по наклонената плоскост надолу в битка с времето и самоуверено ни се струва, че можем да спечелим.
