Началото на организираната дискотечна дейност в България е през 1970 г. В 50-годишнината от първите дисковечери, тази част от културната история на България влиза и в книга.
Автори са Йордан Георгиев – Данчо Стълбицата и Аргир Николов – Арго МС. Заглавието: "DJ-ска история BG - 50 години".
Първата глава от книгата ни разказва за нестандартното начало и за първия DJ у нас - Кръстин Банков.
Банков е бил сервитьор в ресторант "Лазур" на "Слънчев Бряг" още през 1966 – 67 година. По онова време е било забранено за българи да влизат в "Хака Бомба", нощния бар на "Лазур".
Данчо Стълбицата разказва за нестандартната дископрограма в Хака Бомба: „Чернокож, гол до кръста, води с грамофони и само чужденци. Входът бил с валута. Кръстин Банков успял да се промъкне, взаимствал някои неща, видял как се води, как се анонсира, как се пускат работите и в паузите между изпълненията на оркестъра в ресторантите започва да озвучава и да пуска музика за танцуване, като също така и анонсира, включил си е микрофон.”
От тогава DJ културата бързо се разпространява из всички краища на България.
Историята за развитието в българските региони се разказва по хумористичен начин в отделните глави на книгата: "Густо Майна Филибето"; "Бургаски вечери"; "Варна, морето, сините вълни"; "Плевен - град на моите детски дни"; "Хюстън, ало Хюстън" за Хасково и региона.
Въпреки ограничението за пускане на така наречената западна музика по време на комунистическия режим, меломаните са извършвали невъзможни подвизи, за да се сдобият с любимия албум.
Арго МС си спомня, че през 80-те години, дискотеките са били посещавани именно заради дисководещите:„Дисководещият беше фигура. Аз имам случай, когато не мога да вляза в дискотеката от хора. Няма да забравя в Приморско, в дискотека "Бисер" не мога да вляза на работа, не ме пускат от хора. Момичетата си късат косите, като по концертите. Влизах през прозорците, витрините. Бяхме наистина звезди. Да не говорим вече като беше ерата на грамофоните, когато беше супер атракция да работиш с плочи, да скърцаш като отивахме по участия, нас ни посрещаха като суперзвезди, като едва ли не идва Тодор Живков. Уважението беше съвсем различно от сега.”
Освен, че диджеят е бил основният артист на вечерта, той е трябвало да има нужния лиценз, за да пуска музика.
Задължителните курсове на обучение са включвали предмети като история на музиката, сценично поведение, звукотехника и политическа теория.
Освен необходимата квалификация, е било важно дисководещият да разбира от всеки стил музика.
„Монтираме нещата, влизат младите, сватбен марш и аз започвам да си водя. Изведнъж една голяма компания, оказаха се митничари ми казва: "Добре, сега нали ще ни пуснеш новия хит на Азис?" Аз не бях чувал за него. Викам "Кой е тоя Азис?". "Какъв DJ си ти щом не знаеш кой е Азис?” – разказва Данчо Стълбицата.
Професионализмът среща Данчо Стълбицата и с известни изпълнители в България. Той е пътувал с "Диана Експрес", Дует "Ритон" и Братя Аргирови.
„С Братя Аргирови като сме пътували в страната. Аргирови бяха дискохитът тогава и откритието. Тълпата строши прозорец на нов младежки дом и ние едва се спасихме. Отпътувах с една стара "Жигули", с изгасени фарове".
Въпреки че сега дискотеките са много по-модерни, според Арго МС начинът по който хората се забавляват, се е променил значително: „Купонът не е същият. Хората не танцуват, няма никакъв дансинг. Всеки танцува около масите или въобще не танцува. Най-омразно ми е като всеки се вторачи в телефоните:
Всички куриозни ситуации и разкази за новото и старото поколение дисководещи са поместени в страниците на 50-годишната история на диджеите в България.
