Вдишване. Издишване... Дъх. Дихание. Придихание... Стон... Душата му е като стон, като музика с лъчи от щастие, което тялото „произвежда“ и превръща в концерт за тяло и щастие...
Така, съвсем нереалистично и почти сълзливо би могъл да звучи краткия преразказ на представлението „Без дъх“, което Тиан Ротевел изнесе на софийския фестивал „Антистатик“.
Този 39-годишен нидерландец буквално претопява звуците и разгръща своя собствена симфония, в която нотите и танцът са абсолютно равнопоставени. Заедно с емоцията, която лицето, ръцете, гърдите и, въобще цялото тяло, преживяват в един полуунесен свят на невъзможността да избягаш от себе си. Дори когато си толкова дяволски добър, че да можеш да контролираш не просто дишането, а неговият ритъм, сила, тон...
„Без дъх“ е като пътека във времето, която един мъж, един човек, едно същество извървява в търсете на корените. На собственото уникално усещане за себе си, загубено сред собственическото желание, сред жаждата за внимание и в очакване на светлината.
Неслучайно, в този дилижанс звучат композиции от периода на късния Ренесанс, а те са на фона на жестове и движения, с които Тиан Ротевел си проправя път между дилемите за смислено и безполезно, музика и танц, удоволствие и провал, частно и публично.
„Без дъх“ е точно този дилижанс, който води онемелия или по-скоро притихнал в самотата си зрител. Води го по повърхността, където движението влияе на звука, а звукът – на движението, и тяхната цялост не може да бъде нарушена. Защото имат най-силната защита – чувството за самосъхранение. Затова и тялото на Тиан напомня вятърна мелница, която някой съвременен Дон Кихот се опитва да пребори, всъщност, преборвайки себе си.
И след края на това, на моменти, какафонично хореографско-симфонично творение, оставаш с усещането за нещо толкова красиво, разцъфтяващо и близко до теб... Защото си осъзнал, че щастието е дори само в това да можеш да дишаш. Независимо, че някой е успял от това превърне изкуство. Дишаш, дюшеш: Арт...
За него
Тиан Ротевел е роден през 1984 г. в Бунде, Нидерландия. Той е композитор, изпълнител и танцьор, живеещ в Берлин. Учи музикална композиция в Кралската консерватория, в Хага, и танц и хореография в HZT UDK (Берлин).Той е един от стипендиантите на програма Pact от 2020 до 2022 г. В работата си често прилага „самокомпозиции“ и следва логиката на звука при създаването на танц, където звукът и движението са едновременно процеси, които могат да се превърнат в смисъл, но също така могат да се материализират в усещане.
През 2011 г. пърформансът му „SoulSqueezing“ проправя нов път в международното танцово поле, представяйки звука и движението като взаимосвързана арт практика. Представлението пътува на дълго турне в цял свят от 2011 до 2016 г.
Тиан работи в тясно сътрудничество с Клер Вивиан Соботке, Диего Гил, Херман Хайзих и Жанин Дърнинг. Музикалните му композиции са изпълнявани от ансамбли като MAE Chamber Orchestra,, Rosas Ensemble, Post and Mulder и други. Работил е като композитор и изпълнител за хореографи като Джереми Уейд, Драгана Булут, Елпида Орфаниду, Мартин Нахбар, Canduco Dance Company.
