Той става световноизвестен през 2006 г., само на 29 години, когато създава парчето "Put your hands up for Detroit". Клубната песен и секси видеоклип застават на челните позиции на редица музикални класации: първо място за летен хит на Ибиса, първо място във Великобритания и пет седмици подред в денс чартовете на Испания.
Песента и до днес е емблема за Фед Ле Гранд, но той не живее в миналото, напротив. Днес е популярен с ремиксите на едни от най-големите изпълнители в света - Мадона, Роби Уилямс, Шарам, Колдплей и много други. И въпреки, че е обиколил света, казва, че България е едно от любимите му места за клубни участия.
"Знам, че всеки изпълнител го казва, но може да провериш и други мои интервюта, за мен това е едно от любимите ми места в света. Още от първия ден, в който дойдох, разбрах, че хората знаят толкова много за музиката –това ти дава свобода като артист. И понеже съм бил толкова много пъти съм си изградил връзка с хората, понякога по-голяма дори от хората в моята родна страна. Това е нещо специално.", разказва диджеят.
Припомня си: "Повечето хора си мислят, че пробивът ми е през 2006 година, защото тогава излезе "Put your hands up for Detroit". Но всъщност беше 2 години по-рано. Тогава започнах да работя само това. С мой приятел основахме лейбъл и първите ни парчета се приеха много добре. Да, основно в Германия, Белгия и Холандия, но от 2004 година започнах да се занимавам с музика професионално".
- Как посрещна успеха на "Put your hands up for Detroit"? Беше ли готов за него?
За да съм честен, не мисля, че някой някога е напълно готов, но аз бях прекарал достатъчно време правейки музика, имах много часове в клубовете пускайки музика, така че за мен се случи много естествено. Първо пуснахме парчето в Холандия, после мои приятели от Англия казаха, че е страхотно и тогава лейбъл от Англия започна да го разпространява. После се включиха и Ministry of sound и тогава ми се обадиха с предложение за снимки на видеоклип. Изобщо не съм предполагал, че това парче ще постигне толкова много. Но не беше успех за една нощ, стана постепенно.
Днес 42-годишният диджей с усмивка си спомня за детството и как се е запалил по музиката.
"Ако трябва да вярвам на майка си, когато съм бил много малък непрекъснато съм танцувал пред телевизора. Но връщайки се назад аз започнах с хип-хоп танци и акробатика."
- О, можеш ли го все още?
Не, вероятно ще си счупя врата. Винаги съм се интересувал от музика, имах приятел в училище, който имаше грамофони и мисля, че тогава се запалих. Буквално се закачих, започнах да си купувам CD player, DVD player, прекарвах часове ровичкайки в тези джаджи с пръста си, изобщо не беше професионално, но обожавах да го правя. И така след няколко години започнах да пускам по разни барове и клубове, но пусках всичко - хип-хоп, денс музика, всичко.
- А как избра хаус музиката?
Почти веднага бях много запален от хаус музиката, но, започвайки кариерата си, не винаги беше възможно да я пускам навсякъде. По това време едва на няколко места се слушаше този стил. Но бях щастлив, че съм диджей и се уча колкото мога повече.
Сега Фед се радва на многохилядна публика и гостувания в топ клубове по света. Въртележката, която го завърта тогава, не го пуска и до днес. Признава, че няма много свободно време, но когато му се отдаде възможност, обича да спортува и да готви. А от скоро е и веган.
"Обичам да спортувам, винаги съм обичал. Занимавам се с бойни изкуства от 15-годишен, е, сега нямам толкова време да практикувам, но гледам да го правя, когато мога. Обичам и да готвя. Не казвам, че съм добър, но обичам да го правя. Като цяло съм много запален по храната, приемам много сериозно това, какво слагаме в тялото си и да бъдем по-умни в това. Чета много по темата. Наскоро станах изцяло веган. Колкото повече чета и гледам документални филми разбирам, че тялото ни е просто машина и, ако слагаш правилното гориво, ще се чувстваш супер, но ако слагаш грешното гориво се чувстваш уморен. Особено с моята работа е много важно да се чувствам бодър", обяснява диджеят.
Какво е усещането да си на върха на класациите и да участваш в някои от най-големите партита? "Във времето се учиш много за бизнес страната на всичко това, което не ми любимо ако трябва да съм честен. Но ако говорим за усещането ми докато съм на сцената или в студио - за мен нищо не се е променило. Все още обичам същите неща. Разбира се, минаваш през различни фази, така както художникът рисува една картина на етапи, но това са нормални неща. Това е единствения начин да продължиш да се развиваш. Чувствам се по същия начин когато съм в студиото или пък когато съм на сцената. Не ми пука дали излизам пред 10 или 10 000 души, стига те да се забавляват. Това си е същото."
