Когато Никълъс Кейдж каже на личния си асистент, че едно интервю му е харесало, при това го каже два пъти, значи журналистът си е свършил добре работата. Още повече, че става въпрос за среща, която се урежда дълго и с много уточняване на детайлите, което е съвсем в реда на нещата, когато става въпрос за звезда от такава величина. Дори, след като получава примерни въпроси от Диана Любенова, Никълъс Кейдж задрасква с черен флумастер няколко от тях, а после охотно се впуска в отговор точно на тях, свързани с дистанцирането му от фамилното име Копола и желанието му да се утвърди като актьор на собствени мускули. Това е само един малък пример от запомнящите се срещи на актрисата Диана Любенова като водеща на уикенд предаването в ефира на bTV „Тази събота и неделя“ заедно с Жени Марчева и Алекс Кръстева. Вижте какво споделя тя в откровено интервю пред Краси Генова, специално за читателите на новия брой на сп. “EVA”.
15-те минути слава, които Анди Уорхол дори не подозираше колко важни ще се окажат сега, какво са те за теб?
Всичко се случва много бързо и също толкова бързо отминава. Тази еднодневна слава за какво е нужна, на кого е необходима. Аз нямам нищо против хората, които искат да станат популярни, но имам против начина, по който това се случва. Смятам, че съм съвременен човек и разбирам всичко онова, което става и в социалните мрежи, и в стрийминг платформите, и в киното, ако щете. Но понякога не ми е ясно и не искам да ми е ясно. Аз самата се опитвам да публикувам някакви неща, не съм ежедневно активна. Понякога имам ентусиазъм просто ей така, за да видя какво ще предизвика тази снимка, но много бързо губя интерес. Аз обичам до комуникирам с хората и това определено не е моят начин. Особено в тези карантинни месеци, когато за някои хора това беше единственият начин на комуникация, аз не успях да се приспособя. Някои натрупаха много активи и пари, изкарвайки живота си на показ, но това не е моето нещо. Даже понякога се притеснявам да публикувам снимки с хора, които много харесвам и ценя, важни са ми, а имам много снимки в общуването си с тях, но не знам как, не знам дори какво да напиша, не знам дали ще бъда разбрана правилно. Не съм старомодна, просто не е моят начин. Харесвам и следвам хора в Инстаграм и искам да знам какво се случва около тях, но това не съм аз.
Как живее една актриса, която се състезава и с времето? Испанският режисьор Луис Бунюел казва, че времето се отразява добре само на две неща – сиреното и виното.
Така е. Възрастта си е възраст. Аз съм повече актриса в театъра, отколкото в киното, но всеки уикенд гостувам в домовете на хората чрез телевизията. И може би точно това показване, всяка събота и неделя, в предаването, което толкова много обичам, работя с целия си хъс и енергия и ми е интересно и любопитно, то дистанцира поканите за киното. Понякога ми е чоглаво поради тази причина, но това са фактите – присъствам в живота на зрителите, така както и те в моя. Но не страдам от това, че старея. Не е драма, смятам, че това е животът, така се случват нещата и аз ги приемам съвсем нормално. Разбира се, че искам да съм красива, но не на всяка цена.
Добре ми е, да си призная. Защото ги разбирам от една дума. Това може да не е достатъчно на зрителите, но на мен ми е достатъчно и съм напълно наясно какво искат да ми кажат. Интересно ми е, любопитно ми е и смятам, че съм добра в това, което правя като водеща. Познавам много добре тяхната работа и знам кое е интересно, обичам да показвам нещата, които не са съвсем ясни на хората и искам да разкажа повече за тази професия, защото понякога тя изглежда доста лековата и лесна, а това не е така. Щастлива съм от тези разговори и срещи, в които успявам да провокирам гостите си така, че и на тях да им е интересно и да гостуват и споделят важни неща.
В началото дори се появиха спекулации, че ти имаш достъп до големите звезди, които идват в България за снимки, благодарение на съпруга ти, филмовият продуцент Лес Уелдън? Така ли е?
Да, Лес помага много. Благодарение и на него имам достъп до такива площадки, само че всичко става на добра воля и разбира се, с много положен труд. Имала съм достъп до най-добрите в бизнеса, но когато те казват НЕ и аз не мога да взема интервю. Всичко зависи от тяхното добро желание да бъдат открити. Никой не може да ги накара да направят това, ако не искат. В годините се научих да не ми пука какво мислят хората и защо имам този ексклузивитет. В началото ми беше некомфортно и исках да разкажа на целия свят как се случват наистина нещата, но сега не ми е важно. Но понеже ме питаш, ще ти кажа, въпреки че аз получавам одобрение, то изисква много енергия, отдаденост и много време.
Щастлива съм, че работата ми през годините говори сама за себе си и доказателство за това са поканите, които получавам, за интервюта с актьорите от „Игра на тронове“ в две последователни години, с Майкъл Болтън, Вим Вендерс, Кристоф Ламбер и много, много други имена от световната сцена. Зад всички тези покани стои много труд и отдаденост както от моя страна, така и от целия ни екип в bTV.
Падналите идоли, добре ли е човек да се доближава до хората, които харесва?
Ти ме накара да се замисля, но аз наистина не съм правила интервю с човек, който съм харесвала преди и след интервюто да не продължа да го харесвам. Нямам такова интервю. Слава богу. Нямам такъв паднал ангел. Напротив – повечето от тях са ме карали да продължам да се интересувам, да ги следя и да знам повече за това, което правят. Едно от последните интервюта, които правих, бе с Никълъс Кейдж, чаках го цял месец с цялата логистика на изпращане на въпроси, организация. Никълъс Кейдж беше претърпял инцидент, но продължи да снима. Та, той влезе с една количка, асистентката му ми подаде листа с предварителните въпроси, някои от които той беше зачеркнал. Един от тях беше свързан с фамилията му Копола, която той не използва никога, дори в началото на кариерата си, въпреки че се снима в един филма на чичо си – Франсис Копола. Но беше интересно, че в хода на разговора ни, той ми отговори точно на този въпрос. После асистентката му ми се обади, за да каже, че той много е харесал това интервю. И го е коментирал на два пъти в този ден. Бях много щастлива от този разговор и е така всеки път, когато се срещам с интересни хора.
Вярваш ли, че когато ученикът е готов, учителят се появява. Умееш ли да разпознаваш учителите си?
Опитвам се, и до ден днешен, да бъда добър ученик. Обичам да се уча, поставям си цели и задачи. Уча се от много млади хора, уча се от дъщеря ми, която е само на девет. Уча се на търпение от нея и не спирам да й се възхищавам, и ежедневно попивам неща от нея. Уча се да приемам нещата с лекота и съм изключително благодарна, че тя ми подава тези уроци с такова безгрижие, смях и щедрост. Защото тя ми дава абсолютно различен поглед върху живота и как той може да се живее много по-леко. Тъй като тя има страхотно чувство за хумор и винаги е готова да те разсмее.
Цялото интервю на Краси Генова с Диана Любенова четете в новия брой на сп. “EVA”.
