Честит Ден на детето на всички малки и пораснали деца!

Помните ли най-голямата пакост, която сте правили като малки? А помните ли какво похапвахте сладко-сладко след часовете игри навън?

Именно това попитахме водещите и репортерите на bTV Новините, които споделиха с нас част от най-милите си детски спомени.

Станислава Цалова

„Моите бели обикновено бяха да отмъквам тайно лакомства от шкафовете у дома без разрешение. Бях дебеличко дете и не трябваше да прекалявам с вредните храни, но те са толкова вкусни“, признава си Станислава Цалова.

„Обичам морето и винаги съм го обичала. Моят татко на плажа беше най-красивият и много се гордеех с него. Един от детските ми спомени е как лежа върху тати и категорично го резервирам само за мен“, спомня си синоптикът.

„Татко правеше палачинки винаги през почивните дни и това ми беше любимо. Сега моят съпруг прави палачинки на децата ни през почивните дни и съм много щастлива, че и моите деца ще изпитат моето щастие от детството“, казва тя.

Борислав Лазаров

„Когато бях на 10 години, извърших първият си полет. Той се състоя от козирката на блока, в който живеехме, а приземяването ми беше в непосредствена близост до паркирал автомобил. Причината – щура детска игра, завършила с падане от 3 метра височина и гипсиран ляв крак. Плюсът беше, че заради това не ходих два месеца на училище“, разказва Боби Лазаров.

„Когато се роди сестра ми! Всички момчета обикновено искат братя, аз пък си мечтаех за сестра. По случай радостното събитие получих от баща си 20 лева – чудовищно крупна сума, с която дечурлигата от цялата махала ядохме какво ли не в една сладкарница, а празникът завърши с кино – тъкмо бяха започнали да прожектират Епизод VI от „Междузвездни войни“, разказва той.

„Любимата ми храна като малък беше детската паста за зъби „Мечо“. Тя имаше дъх на ягодова дъвка и не само аз, а и тогавашните мои връстници се прекланяха пред вкусовите ѝ качества. Явно е била с качествени съставки, защото след консумацията изпитвахме само леки колики и силна жажда“, казва през смях Лазаров.

Десислава Ризова

„Умирах за пържени филийки с мед, баба ги правеше извънземно вкусни. Любимите ми детски спомени винаги са от ваканциите - море, каране на колело, цялата бях в рани и не ми пукаше“, казва репортерът на новините Десислава Ризова.

„А беля - минах през витрината на кино Изток, не в видях. После имах осем шева на крака. Още имам белег“, признава тя.

Бесте Сабри

„Бях на 11 години. С мои приятели от село играехме футбол пред къщата ни и при удар топката счупи прозореца на дядо ми. Дълго време не успяхме да го оправим. Добре, че беше лято“, разказва Бесте Сабри.

„Любимият ми детски спомен е именно от летата, прекарани на село заедно с десетките деца, с които играехме безгрижно. Помня, че си създавахме „хранителни магазини“ от опаковки, от сладки, а камъчетата по улицата бяха стотинки за нас. Помня и настолните игри, които ни отвличаха вниманието в най-големите жеги и ги играехме под дърветата на земята. Беше хубаво и незабравимо! Водех си дневник с това, което правех през деня и още го пазя. Любимата ми храна при баба е прясно изпечен хляб с домашна лютеница“, разказва репортерът.

Леда Цветкова

„Излях цяла чаша вода в разклонителя в кухнята, съвсем не беше без да искам. Той се запали и започнаха да излизат искри, съответно се запалиха и разни кърпи, с две думи направих пожар. Смешното в историята беше, че в паниката си майка ми и баба ми тръгнаха по етажите да търсят помощ от някой комшия да спре бушоните и да помогне с гасенето  и ме забравиха в апартамента с пожара“, разказва репортерът Леда Цветкова.

„Родена съм във Видин, там съм живяла до 11 годишна. Спомням си игрите до късно вечер. Почти до полунощ родителите не можеха да ни приберат от площадката, въпреки че бяхме малки. Състезанията кой ще стигне по-надалече докато се пускаме с приятели по течението на реката (на всяко дете родено във Видин му е забранено да ходи само на Дунава и всички го правят), игрите на стражари и апаши в крепостта Баба Вида и друго типично за родния ми град - вечните белези от комари“, разказва тя.

„Бях ужасно злоядо дете и не бих казала, че изобщо обичах храна, но баницата на баба е несравнима“, признава си тя.

Рени Христова

„Най-голямата ми беля беше, че крадях цигари от нашите по много сложен и рисков начин. Те ги купуваха със стекове и ги качваха на най-високото на гардероба. С брат ми качвахме стол върху раклата, на стола закрепяхме табуретка, вземахме стек, внимателно отлепяхме целофанчето, отмъквахме по кутия и после пак внимателно си залепвахме целофанчето и прибирахме стека обратно. И после злорадо се кискахме зад вратата на хола, като ги слушахме как всеки път се изненадват от липсата на цяла кутия цигари в стека“, спомня си кореспондентът на bTV Рени Христова.

„Реката, в която бяхме всеки летен ден. Дърветата с „дуди“ (черници – б.р.), на които понякога прекарвахме голяма част от дните, омазани до ушите и лепкащи от сладостта на плодчетата. Селските улици, поляните, небето... Игрите на криеница, на дама, на въже... „Войната“ между горната и долната махала... Баба, която обикаляше всяка вечер с точилката, за да ни намери и прибере, че цял ден не ни е виждала очите, а то пак станало тъмно и нас все така ни няма и няма. Това са само част от най-хубавите ми спомени.

Кристина Налбантова

„По разкази съм била кротко дете. Ясно си спомням обаче как с братовчедка ми почти подпалихме къщата на село. Играехме в една от спалните и искахме да я разчистим от всичко, което ни пречеше. Прибрахме и неработещата в този момент печка с реотани между два дървени шкафа, които бяха върху балатум. В някакъв момент играта приключи. Малко по-късно обаче из къщата се разнесе мирис на изгоряло - майка ми и майката на братовчедка ми откриха първоизточника бързо - спалнята. При отварянето на вратата започнаха да излизат кълбета дим“, разказва Кристина Налбантова.

„До пожар, за щастие, не се стигна, но целият балатум беше овъглен. Доста ни се поскараха“, казва тя.

„Сещам се и как откраднах спиралата за мигли на майка ми, сложих от нея на бездомното куче пред блока, и след това я върнах при останалите гримове - без да й кажа, за да не ми се скара“, разказва още Криси.

„С приятелите ми от блока, в който живеех прекарвахме цели дни навън. Строяхме си „къщи“, правехме „кафенета“, забавлявахме се, отглеждахме всякакви бездомни животни, изпълнявахме си разни „мисии“. Не мога да посоча конкретен спомен, защото цялостно се връщам към тези години с топли чувства. Израснали сме без технологии, родителите ни викаха да се прибираме от терасите. Мисля, че малко от децата днес имат възможност да изживеят пълноценно най-чистите си години. С приятелите ми от детството сме много близки до днес“, разказва тя.

„При едната баба си спомням ясно едни бухти, които правеше само на село. Обичах и филии с масло и маслини. При другата исках основно „бели картофи“ -  печени картофи единствено с олио и сол. Но имаха специален вкус, който само тя постигаше, и исках такива картофи само там“, казва репортерката.

Десислава Минчева

„Струваше ми се изключително красиво, когато родителите ми имаха гости. Затова един ден през лятната ваканция между 1. и 2. клас поканих децата от двора на обед тайно вкъщи. Не бях помислила, че трябва да се яде, но намерих в един шкаф консерви. Големите от двора, които тогава бяха 3. за 4. клас, започнаха да ги отварят. Повечето кутии се разсипаха, но ужасът настъпи с една мазна рибна консерва. Вонеше нетърпимо и май трябваше да сменят настилката на пода. Бях наказана да не играя с децата от двора една седмица“, казва кореспондентът на bTV във Франция Десислава Минчева.

„Едната ми баба беше изключителна виолончелистка в Софийската опера. Обожавах момента, когато оркестърът излизаше на сцената и баба ми махваше с лъка. Знаех си, че е само за мен. Другият ми любим спомен е свързан с кладенеца и черешата до него в двора на другите ми баба и дядо“, спомня си тя.

„Най-обичах да похапвам доматената супа на едната ми баба и каквото и да било с шарена сол от другата ми баба“, казва още тя.

Теодора Трифонова

„Може би една от най-големите ми бели беше, когато взех перлената огърлица на майка ми, подарък от баща ми и си я сложих, но не я бях закопчала добре. Реших да изляза с нея и да играя с децата от квартала. След като се прибрах вкъщи разбрах, че огърлицата е паднала някъде и съм я изгубила. Помня, че майка ми я търсеше дълго, така и не разбра къде е. Ако сега чете тези редове, вече знае“, признава си тази тайна Теодора Трифонова.

„Най-любим детски спомен ми е когато Свилен Ноев от „Остава“ ми беше учител по английски език в пети клас, в училище Отец Паисий в Габрово. Тогава той заместваше майка си, учителката ми по английски госпожа Радка Ноева, за няколко седмици“, спомня си тя.

„Бабата на баща ми беше отличен готвач. Както всички деца, така и аз обичах да ходя у баба, за да се нахраня добре. Баба знаеше какво обичам и ми го приготвяше като каша от коприва с орехи,  и домашно кисело мляко с голям каймак“, казва тя.

Васил Христов

„Белите са толкова много, че трудно ще мога да определя коя е най-голямата. Тази, която ще помня винаги, направих на един от рождените си дни, май беше 13. Посрещнах го наказан в ъгъла, докато чаках гостите, а майка ми Таня и баща ми Христо се опитваха да направят сандвичи за близо 40 деца, които бях поканил без те да знаят. Някои от вас може би си спомнят култовите рождени дни със сандвичи от 80-те години на миналия век. Нещо като сегашните хапки, но доста по-големи. Като се замисля, това е най-големият, шумен и запомнящ се рожден ден, който съм имал“, казва кореспондентът на bTV Васил Христов.

„Мисля, че днес трудно бих могъл да обясня какво е да се съберете всички деца от квартала и да играете безгрижно в лятна вечер до 11 на криеница или на „Стражари и апаши“. Но всъщност, любимият ми детски спомен е свързан с летата, които прекарвах в село Тъжа, при баба си Гергана и дядо си Йовчо. Едно лято дядо ми каза, че ще се качим в Балкана, за да ми покаже къде цъфти еделвайс. Докато се качвахме към ждрелото,  в една много гъста част на гората на пътеката пред нас излезе мечка, която ни гледаше доста страшно, докато изчакваше да минат двете ѝ меченца. Още пазя спомена за това колко трудно се стига до скалата, на която може да видиш едно от най-редките и красиви планински цветя“, спомня си той.

„Баба ми Рада, работеше в завод за прежда в Казанлък, завод ,,България“ и всеки път, когато се прибираше от първа работна смяна, някъде около 1 следобед, ми носеше една кутия с пасти. Така, от малък обожавам сладки неща - торти, сладкиши и пасти. Сега, когато съм пораснало дете, всичко е същото, само баба вече я няма“, казва той.

Виктория Готева

„Бях толкова малка, че още не можех да говоря. Баща ми имаше рожден ден, а един от подаръците му беше комплект за бръснене. Докато големите празнуваха, тайно разопаковах подаръците. Виждала съм го да се бръсне в банята и реших и аз да опитам. Взех самобръсначката и… нататък не е за разказване. Изпищях, а родителите ми ме откриха с разкървавени устни. Не се бръснели устните! Трябвало пяна! Бръснели се само мъжете! Е, вече знам. Бръсненето е за мъже… освен ако нямаш мустаци“, спомня си водещата на новините Виктория Готева.

„Сладолед, ягоди и шоколадови бонбони. Толкова обичах бонбони, че майка ми и баща ми ме наричаха „бонбоне“, казва тя през смях.

„Най-любимият ми детски спомне е Коледа! Тогава се събирахме цялото семейство. Освен брат ми, майка ми и баща ми и аз - всички братовчеди, лели, чичовци, баби, дядовци... Спомням си аромата на вкусна домашна храна, игрите с братовчедите и веселите ни родители. Пеехме и се смеехме заедно. Освен това за всички имаше подаръци“, казва тя.

Юксел Кадриев

"Къпех се скришом в Дунава, а най-любими ми бяха игрите навън от рано сутринта до късна вечер! Любимата ви храна при баба? Пилешка супа и млечница", споделя водещият на новините Юксел Кадриев.

Ладислав Цветков

"Нямам най -голяма беля. Характеристиката ми от детската градина е кратка и ясна “Невъзможен, непоправим”, споделя мултимедийният журналист на bTV Ладислав Цветков.

"Най-хубавия спомен от детството - вкусът на топъл краешник ръчен хляб с домашно масло и чубрица", казва той.

Илияна Димитрова

„Най-голямата ми беля беше с брат ми, който е с 4 години по-голям от мен. „Обстрелвахме“ с хартийки всички преминаващи под блока от терасата на третия етаж“, каза международният редактор на bTV Илияна Димитрова.

„Ходенето на пазар всеки петък ми е любим спомен, както и на курорт всяко лято с баба и дядо“, споделя тя.

„Любимата ми храна при баба беше „сладък салам“ и „сандюфчета“ – специален миниатюрен детски сандвич, голям точно колкото парченце домашна наденица“, допълва тя.

Мария Цънцарова

„Мисля, че съм била твърде послушно дете. Не помня да съм правила бели. В първи клас баща ми ме записа на уроци по пиано. Ако минава за форма на непослушание - четири години системно бягах от уроците, а накрая преподавателят забрани на родителите ми да продължават с ентусиазма си и мъката с пианото приключи“, разказва водещата в „Тази неделя“ Мария Цънцарова.

„Любимите ми спомени от детството са свързани с аромати и вкусове - уханието на кукуряк, див чесън и пролет в поляните над Карлово и вкуса и аромата на току що изпечен бял хляб с хрупкава коричка, намазан с много масло и домашен мед“, допълва тя.

„Много обичах плодовете и зеленчуците, така е и досега - диня и череши най-много. Ако все пак трябваше да кажа нещо различно от плодове и салата, обожавах сармите на моята баба Зоя“, спомня си Мария.

Петя Дикова

„Най-голямата беля - намерих за забавно и увлекателно да си играя с едни ролки с филмови ленти. Бях като хипнотизирана да дърпам лентата. После мама не беше. Намери за възпитателно да говори бавно с мен (а тогава най-боли). Бях съсипала ценни архивни кадри. Но пък създадох този спомен“, казва водещата на „Тази неделя“ Петя Дикова.

„Най-хубавите ми спомени -  „Обещаваааам, само още 5 минути“, „АЛФ“, кукли и готвене на улицата с нишесте, „Очукана си“, миришещите листчета, телефон с фенерче, на която ѝ трябваха към 37 натискания, за да напише „Пипи“ и... тениската на Бритни Спиърс“, спомня си Дикова.

„Любим ми беше кексът на баба, когато още не беше „кейк“ и тортата, която си остана „бисквиДена“, допълва тя.

Иван Георгиев

„Нямам спомен за големи бели. Мисля, че съм бил сравнително послушно дете. Родителите ми разказват една история за това как 3-4-годишен съм решил да се разходя сам из родния Благоевград. Как съм избягал от вкъщи, без никой да разбере, не съм съвсем сигурен, но майка ми ме видяла абсолютно случайно пред магазин за животни, където съм гледал витрините. Нямам спомен от това. Но пък си спомням, че бягах от детската градина“, разказва водещият на новините Иван Георгиев.

„Най-любимият ми детски спомен са разказите на дядо ми преди сън“, допълва той. А пицата на баба е била „най-вкусна на света“.

Радиана Божикова

 „Бях живо и енергично дете, занимавах се с какво ли не: музика, народни танци, спорт. Май не ми оставаше време за бели. Помня, че мама не беше много доволна, когато решавах, че някоя дреха се нуждае от нов дизайн и грабвах ножици без да я попитам“, казва Радиана Божикова.

„Разбира се бях в стихията си като организатор на различни събития в задния двор на баба. Ядосвах се много, ако нещата не се случваха до най-малки детайли по моя сценарий. Преживявания го като истинска драма: сърдех се, плачех и никой не бе в състояние да ме успокои“, допълва репортерът на bTV.

„В ранните детски години храненето ми е било истинско предизвикателство за възрастните около мен. Нужни са били часове в разглеждане на околни забележителности и множество интересни истории, целящи да отклонят вниманието ми и да отворят устата ми, за да попадне там заветната хапка. По-късно си спомням внезапен порив към киселия вкус в лицето на неузрели сливи и дренки“, спомня си тя.

Райна Зайкова

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!