Колко голям може да бъде малкият свят на атома и защо най-трудно е да видиш това, което е пред очите ти? Има ли адекватна реакция, когато единствената грешка е с фатални последствия?

Един от най-смислените текстове, поставяни на сцена, разкрива няколко паралелни свята – на науката и физиката в частност, на умението да общуваш, на морала и отражението му в живота на великите умове. Не на последно място е светът на хаоса, който малцина са призвани да превърнат в ред, но още повече – имат шанса да спасят света или поне да го предпазят.

Затова „Копенхаген“ на Майкъл Фрейн, в превод на Вера Джамбазова, трябва да се чете бавно и с внимание – за да се чуе всяко от посланията. Българската интерпретация на пиесата – на сцената на арт център „Сити марк“, е интересен експеримент с много неизвестни...

Снимка: Василка Балевска

 

Кой е режисьорът? Това е въпросът, който зрителят започва да си задава още в първите минути. Изненадващо, в афиша на този спектакъл липсва не само режисьор, но и сценограф, костюмограф, композитор, драматург. Но затова пък реализацията е поверена на трима блестящи актьори – Валентин Ганев, Руси Чанев и Стефка Янорова. Всеки от тях влиза в образ, съвършено изваян най-вече със средствата на гласа.

Неповторимият тембър на Руси Чанев като Нилс Бор разкрива един мъдър играч, гениален ум и човек, готов да погледне с блага усмивчица към всяка ситуация. Стефка Янорова (Маргрете – неговата съпруга) е медиаторът, сравнително тиха, но уверена в думите си, тя е факторът на сигурността – не само в живота на Бор, но и в историческата му среща с Хайзенберг – техен приятел, също учен и почти син. Валентин Ганев е в образа – той е нещо като брат, като колега, като конкурент и дори като враг. Неговият глас е с най-много нюанси – зловещ и плашещ, обичащ и разбиращ, странен и неясен.

Снимка: Даниел Димитров

 

Интересното е, че звуковата характеристика на всеки от героите е напълно достатъчна за опознаване на образа. Микрофоните, с които играят тримата актьори, завършват усещането за аудио театър, за представление на вокалното майсторство, което съвсем естествено измества акцента от физическите движения. В този театър за физиката, в който всяка стъпка на героя изглежда съдбоносна, въпросът не е дали един физик има право да работи върху физическото използване на атома и дали не помага на Хитлер за създаването на енергия от бъдещето. „Копенхаген“ е за онези, които не вярват – на физиката и на физиците, на относителността в разбиранията за добро и зло, на сценариите за преподреждане на света и на собствените си конспиративни разбирания за живота наоколо.

За автора

Майкъл Фрейн е роден в Лондон през 1933 г. Започва кариерата си като журналист в „Гардиън“ и „Обзървър“. Написал е дузина романи, най-известните от които са „Към края на сутринта“, „Стремглаво“, „Шпиони“ и „Скиос“.

На премиерата на „Стремглаво“ в София Майкъл Фрейн каза: „Когато възникне една идея, тя е като настинка. Отначало при настинката усещаме някакво гъделичкане в гърлото и след известно време си казваме: „Знаете ли, че съм се простудил“. Същото е с идеята за една пиеса или една книга“.

Снимка: Майкъл Фрейн

Фрейн е автор на текстовете за девет филма. Преводач е на драматургията на Чехов. Неговите 17 театрални пиеси варират от „Шум зад кулисите“, избрана наскоро за една от трите любими пиеси във Великобритания, до многократно награждаваната „Копенхаген“ (1998). Последната е поставяна в много театри, получава награди във Великобритания, френската „Молиер“ и американската „Тони“ за най-добра драматургия.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!