„Летящият холандец“ е кораб-призрак, който не може да се завърне у дома, защото е осъден да плава завинаги. Летящият холандец е и образ на моряка Ван Страатен, обречен на безкрайно скитане, след което неочаквано се появява на собствения си кораб. Летящ холандец наричат и всеки претърпял бедствие кораб, който плава без екипаж…
Ако корабът е семейство, а семейството е от Холандия, неизменно би станало въпрос за семейство Вьорнер, чиято история е разказана от Сатиричния театър в премиерния спектакъл „Вихрушка“. Въпросното семейство се е докарало дотам, че и четиримата му членове са със статута на... летящи холандци.
В техния свят „сега не се отнася за после“ и всеки има нужда от един „неудържим миг на внимание“. Звучи сякаш сложно, но всъщност е рецептата за привидно семейно щастие в образцов дом, разбита на малки парченца от нестандартния Йерун ван ден Берх в интерпретация на младата режисьорка Александра Петрова.
Името на спектакъла напомня разказ от Антон Страшимиров. Това обаче е заблуда и е само привидно – както всичко шокиращо и абсурдно, което тепърва ще се случи у Вьорнерови. И то далеч не е първосигнално и еднопластово, а е събирано и натрупвано с години, за да помете като вихрушка всяка от истините, сглобявана поотделно от всеки един от георите в този микросвят. „Вихрушка“ е съвременна притча за проблемите на съвременните хора – отчуждението заради новите технологии, обезценяването на морала заради лъжливи ценности, духовното обедняване заради инвазията на масовата култура, безразличието заради нещо друго, самотата сред морето от хора, любовта сред океана от мразещи…
Във „Вихрушка“ съпруг, съпруга, дъщеря и син търсят и си мислят, че намират себе си чрез бягство от дома и от обкръжението, осигурило им по безценен начин им комфорта да бъдат това, което искат, въпреки вътрешните конфликти във всеки от тях. Пиесата е не просто една смешна комедия, а трагикомичен поглед към същността на семейния живот, който се стопява, за щастие – без да изчезва.
Ефектът за зрителя е поразителен – не заради щедрите шамари, които си раздават героите, огромното количество изпочупени съдове, свалените панталони на Димитър Баненкин или зрелищните семейни кавги, стигащи до борба, а заради провокацията от ефекта на уж неочакваната вихрушка, засегнала всяка уязвима точка в проекта, наречен семейство.
„Вихрушка“ е третата съвместна работа на Александра Петрова със сценографа Десислава Банкова, и е дебют в Сатирата на Димитър Баненкин, който от декември 2017 г. е част от актьорския състав на театъра. В ролята на неговата съпруга е Росица Александрова, а Рада Кайрякова и Боян Арсов играят техните дъщеря и син.
Александра Петрова за „Вихрушка“
Необходимо ли е да се оглеждаш в очите на човека до теб, за да разбереш кой си всъщност? Дали наистина си това, което другите виждат в теб? Трябва ли някой да те погледне, за да почувстваш, че живееш? Както е казал британският философ Джордж Бъркли, един обект наистина съществува, само ако някой е там, за да го види или усети – „Да бъдеш означава да бъдеш възприеман“.
Оказва се, че да си част от перфектното семейство изисква усилена работа, особено когато семейната идилия трябва да е убедителна не само за другите, но и за теб самия. Майка, баща, син и дъщеря се впускат в сложен танц по тънкия лед на истината и фикцията. В деня на своя 45-ти рожден ден майката още вярва във вечната младост, бащата крие голяма тайна, а децата воюват за свободата сами да решават съдбата си. Семейното тържество се завихря – обезоръжаваща буря от мечти, спомени, любов, пропуснати възможности и комични ситуации. Промяната е точно под носа ни, обаче лесно отвикваме да се вглеждаме внимателно.
„Вихрушка“ е история за реалността и нейното отражение, пиеса за семейството като огледало на представите ни за това каква е нашата идентичност, за постигането на вътрешна свобода, за потребността наново да намериш дом и копнежа да принадлежиш, за нуждата рутината да бъде взривена на хиляди парченца... А когато това стане, се ражда един кратък миг, в който изграждането на „нов ред” е постижимо.
За Александра Петрова
Дипломира се през 2016 г. в специалност „Режисура за драматичен театър” в класа на проф. Снежина Танковска, в НАТФИЗ. В Учебния драматичен театър има няколко режисьорски проекта, сред които „Федра“ по текстове на Жан Расин и Марина Цветаева, „Слуга на двама господари“ по Карло Голдони и др.
През 2015 г. учи един семестър режисура в Кралското висше училище за драматично изкуство, Мадрид (Real Escuela Superior de Arte Dramático), което е най-престижното учебно заведение за театър в Испания. Завършва специалност „Психология” в СУ „Климент Охридски“.
Дипломният спектакъл на Александра Петрова „Хамелин” от Хуан Майорга е включен в репертоара на Сатиричния театър с премиера на 28 ноември 2016 г. За режисурата на „Хамелин” Петрова печели наградата „Икар” за дебют през 2017 г. Следващата й работа на професионална сцена е „Хензел и Гретел” в Младежкия театър.
За автора
Йерун ван ден Берх е роден през 1966 г. Завършва режисура във Висшето училище по изкуствата в Амстердам. Още като студент пише театрални текстове, които поставя при първите си режисьорски опити.
През 1993 г., заедно със своя състудент – актьора и режисьор Ивар ван Юрк, основава фондация „Оранжевият хотел“, за която написва 7 пиеси и където поставя активно до 2002 г. Работи в Theater van het Oosten („Театър на Изтока“), „Амстeрдамска драматична компания", Hummelinck Stuurman, Amsterdamse Bos, както и в други театрални формации и има над 30 постановки. Сред пиесите, които го привличат, адаптира и режисира, са „Дон Жуан се завръща от война“ на Фон Хорват, „Нора“ на Ибсен, „Чайка" и „Иванов" на Чехов, „Краят на играта" на Бекет, „Завръщане у дома" и „Рожден ден" на Пинтър, „Мизантроп" на Молиер.
От 1995 г. редовно изнася лекции по режисура в Амстердам и в Маастрихт.
Досега Йерун ван ден Берх има 23 пиеси, сред които „Жената на Шопенхауер“, „Новото време“, „Моряци в автобуса“, „Полароид“, Караваджо“, „Нараняващо време“, „Шоу“, „Дракула“, „Интроспекция“.
Още за първата си пиеса „Бош интернешънъл“ получава Насърчителната награда за театър на община Амстердам (1993). През 2003 г. „Вихрушка“ е отличена с Наградата за драматургия на Езиковия съюз (съюз между Холандия и Белгия за защита и покровителство на нидерландкия език). Пиесата е преведена на немски, френски и английски език.
