Части от Маршаловите острови в Тихия океан, където американската армия е тествала атомни бомби по време на Студената война, са по-радиоактивни от Чернобил и Фукошима, сочи ново изледване.
От 1946 до 1958 г. американското правителство е провело 67 ядрени опита на малки острови, наречени атоли, най-известният от които е Атола Бикини. Армията е релокирала цели селища с хора и е изложила останалите на вредните последици на радиацията.
Замервания на Колумбийския университет показват, че повече от 60 години по-късно четири от тези острова все още са с притеснително завишена радиация. На някои места са отчетени стойности от 10 до 1000 пъти по-големи от зоните около ядрените електроцентрали Чернобил и Фукошима.
В почвата на 11 от островите са открити америциум-241, цезий-137, плутоний-238, както и плутоний-239, 240.
Островите са с сравнително малко население, като общата бройка е малко над 75 хил. души. На Атола Енеуак, който е другият основен остров за ядрени тестове освен Бикини, живеят едва 664 души, които ежедневно са изложени на смъртоносната доза радиация.
На Атола Бикини американското правителство извършва тест на най-мощната си ядрена бомба с името “Касъл Браво” през 1954 г. Твърди се, че тя е била повече от 1000 пъти по-мощна от тези пуснати над Хирошима и Нагазаки по време на Втората световна война.
Жителите на Атола Бикини са били насилствено изселени през 1946 г.
Съвременните измервания показват, че Атола Бикини продължава да е прекалено опасен за хора.
Радиацията е опасна не само за местното население, но и за океанската флора и фауна. От Колумбийския университет алармират, че океанът разорава радиоактивната почва и така тя достига много по-далеч от оригиналните тестови площадки на американската армия.
