Китайският апарат "Чанъе-4" изпрати първите панорамни снимки от невидимата за нас страна на Луната. На тях ясно се вижда спускаемият апарат и луноходът, който ще изучава един от кратерите.

8 дни след успешното кацане, "Чанъе-4" и луноходът "Юту 2" вече изпълняват научните си задачи. Това е огромно постижение за Китайската космическа агенция.

От 1966-а година насам има повече от 20 мисии до Луната. Десетина руски и американски апарати бяха унищожени след удар с лунната повърхност или заради други технически проблеми.

"Чанъе-4" засега е единственият, който извърши меко кацане върху далечната страна на естествения ни спътник и изпрати впечатляващи снимки, като тази панорама от мястото на прилуняването си.

Големият въпрос обаче е дали луноходът ще търси находище на хелий-3?

Това е изключително ценен газ и само 5 тона от него могат да осигурят енергията, която е нужна на България например, за една година. Интересното около китайската лунна мисия предстои, но тази седмица още една космическа загадка привлече вниманието на радиоастрономите.

Отново беше засечен повтарящ се радиосигнал от дълбокия Космос. Учените наричат такива събития "бързи радиоимпулси". Източникът на сигнала е неизвестен, но се намира на милиард и половина светлинни години от Земята. Не е изключено това да е знак от извънземна цивилизация, но може и да е импулс от неутронна звезда или друг естествен радиоизточник в Космоса.

"Като например квазар, някакви пулсари биха могли да са също, но наистина до момента не са толкова добре изучени и като цяло не знаем много за тях. Загадъчното е, че всъщност не знаем кога откъде ще дойде такъв сигнал, затова не можем да чакаме някой някъде да се появи", обясни Венцислав Димитров.

За тази и други космически загадки можете да попитате Венцислав и неговите колеги астрономи в събота на обяд в София Тех Парк. Там започват събитията за 100-годишнината от основаването на Международния астрономически съюз, а входът е свободен.

"Ще говорим за свръхновите, които са едни от най-енергетичните събития във Вселената, случващи се изобщо, за Слънцето, за най-новите мисии до Слънцето", обясни още Венцислав Димитров.

Ще бъде повторен и опитът на Ератостен, който преди 2220 години успява да измери обиколката на Земята. Поканени са всички деца, които се интересуват от Космоса, и техните родители.