На всяко тяло, потопено в течност, действа вертикална сила с посока отдолу нагоре и големина, равна на теглото на обема на изместената от него течност. Това гласи законът на Архимед. И ако звучи сложно, то е само на пръв поглед. Всъщност, всичко е твърде точно, по законите на физиката и е сигурен начин да се реши която и да е задача с подобни параметри.

Аналогично е положението и в премиерния спектакъл „Законът на Архимед“ на сцената на Малък градски театър „Зад канала“, където проблемите идват от това, че точната наука е омесена с твърде богат набор от човешки фактори, които правят задача почти неразрешима, или най-малкото – с множество решения, от които не може да бъде посочено най-правилното.

Възможна ли е днес чиста невинност или срещу нея веднага се явява някакво зло или силна подозрителност. Яростта на тази подозрителност, границите на човешката жестокост да подозира, доверието като провален дар за човека, неумението да разтълкуваш един жест, да го освободиш от еротично съдържание (въпреки свръхеротизираната култура, която обитаваме) и да го приемеш за невинен. Това според режисьор Стилиян Петров са част от темите в спектакъла.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

Той обяснява, че съмнение идва от арийски корен, означаващ „две“, и обратното на съмнението е вярата, да вярваш означава да бъдеш нераздвоен, а човекът в „Законът на Архимед“ е раздвоен, днешен, без вяра, безсърдечен.

Треньор по плуване в детството си е имал болезнен страх от вода, затова разбира напълно страха на едно от децата и, вместо да му се кара, го погалва и го целува. Отприщва се нещо средно между социален скандал, цирк на нравите и абсурд на псевдоморализаторското ни общество. В този денонощен кошмар действащите лица са много, но зрителят вижда само четирима – Ана, управителка на басейн, Жорди – треньорът-жертва и колегата му Ектор, и родителят на детето-жертва. Така, от лек сериал с почти романтични герои, животът на тези хора се превръща във филм на ужасите… 

„На фокус в „Законът на Архимед“ авторът Жузеп Мария Миро поставя една целувка, а качеството на тази целувка е заподозряно от родители и близки на треньора, разказва Петров. Акт на максимална чистота – обичта към дете, е заподозрян в максимална мръсотия. Всички са вгледани в тази целувка като в роршахово петно, което най-вече разкрива човека, вгледан в него“.  Режисьорът припомня думите на Бердяев, според когото подозрителното откриване на зло в другия винаги подсказва недостатъчно виждане на зло в себе си.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

Екипът:

Режисьор – Стилиян Петров,
Сценография – Венелин Шурелов,
Музика – Мишо Шишков-син,
Костюми – Елица Георгиева,
Превод – Нева Мичева.

Актьори: Ирини Жамбонас, Пенко Господинов, Петър Калчев, Христо Пъдев.

Снимка: Малък градски театър Зад канала

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!