Пъстрото българско хоро не е единственото, което свързва две от най-обичаните песни на Лили Иванова и Васил Найденов. „Без радио не мога“ и „Всичко ми е наред“ вече са в нов ретро джаз вариант, но в изпълнение на Поли Генова. Ден преди 24 май, популярният български тромпетист Мишо Йосифов даде ново начало за двата родни хита, превръщайки ги в част от „БГ винтидж“ – съвместен проект с Вера Шандел от „Сентиментъл суингърс“.
Идеята е някои от най-обичаните, но и позабравени песни от 30-те до 90-те години на миналия век не просто да се върнат към публиката, но и да се запознаят с тези, на които нищо не им говорят имена като Йосиф Цанков, Петър Ступел, Тончо Русев, Ангел Заберски...
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
И така, наред с още шлагери на Васко и Лили – като „А дали е така“ (1980) и „Неспокойно сърце“ (1968), разцъфтяват още „Снегът на спомена“ на Георги Минчев (1967), „Закъснели срещи“ на Мария Нейкова и Михаил Белчев от едноименния филм (1969) и „Дай да те целуна“ на Лиана Антонова (1965).
Изненадата на вечерта бе появата на естрадната легенда Мими Николова, която се включи в изпълнението на „Лунни лъчи“. Песента е писана за нея от големия Йосиф Цанков през 1960 г., известна е и като „Когато луната изплува“.
За да не изпуска пулса на онези години, „БГ винтидж“ възкреси и няколко песнички, които днес звучат еднакво силно – и абсурдно, и мило. Такова е „Танго за държавната лотария“, записано през 1936 г. от Алберт Пинкас. През 30-те и 40-те години на миналия век той се превръща в звезда от ранга на Аспарух Лешников, има издадени 14 плочи. Въпросното танго е признато за първата българска радио реклама.
Усмивки предизвика и позабравената „Песен за кафето“ от репертоара на Тодор Колев (1973), както и друга, още по-социално-сатирична творба, наречена „С таксиметър“ от 1930 г. Посветена е на появата на първите таксита в София, а изпълнителят Стоян Миленков е сред най-веселите куплетисти между 20-те и 40-те години. Роден е в Брезник, специализира актьорско майсторство в Париж, играе в Народния театър, дълго време е говорител в радио „София“, либретист е на първата българска оперета за възрастни „Моралисти" (1916). След 1944 г. е пренебрегнат и оставен в пълна забрава.
Мишо Йосифов е автор на единственото нова песен от проекта, създадено във винтидж стилистиката. „На моята тераса“ възпява идиличния живот в панелна боксониера в софийския ЖК „Люлин-2“ и има всички предпоставки да се превърне в хит. „БГ винтидж“ представи още една композиция на Йосифов – „60`s Brass“, за която авторът обясни, че е вдъхновена от поп музиката на миналия век.
Велека Цанкова, Ганиела Ганева и Ицо Любенов са тримата вокалисти на „БГ винтидж“, които обраха заслужени овации на концерта в арт център „Сити марк", заедно с Момчил Косев (вокал и китара), Владислав Мичев (тромбон), Иван Йорданов (саксофон), Исак Бенбасат (пиано), Светлин Стайков (бас), Виктор Викторов (барабани) и Михаил Йосифов (тромпет и диригент). В групата бе и тромбонистът Вили Стоянов – внук на Йосиф Цанков.
