Как се рисуват картини с Матис, Мане и Пикасо? Странен въпрос, който има съвсем простичък отговор от Жан Мар. Той е български  музикант, който от години живее зад граница, но нито за миг не е обърнал гръб на корените и любовта към мястото, откъдето е тръгнал. Новата му авторска песен – One More Time, е записана с Теодор Янков – барабани, Иван Христов - клавир, Ивайло Звездомиров – бас, Бисер Иванов – китара, и Станислава Христова (беквокал).

Да напишеш песен с големи музиканти е като да нарисуваш картина с Матис, Мане и Пикасо, казва Жан. И думите му звучат съвсем искрено и непреувеличено. Доказателството е целият му живот, обратите в него и способността да се съхрани като човек и артист, който не спира да е благодарен на съдбата за шансовете, които му дава.

Жан Мар – за музиката и новите песни, за връзката с Петя Дубарова, за живота в Швейцария и САЩ, за мечтите му, свързани с България и ... с Тина Търнър

– Представят Ви като певец-емигрант? Може ли един човек на изкуството да бъде емигрант, не е ли по-скоро космополит?

– Мисля че всички сме пътници на съдбата. Всички сме в лодката на живота. И понякога тя ни отнася много далече. Далеч извън зоната на комфорта и близките ни.

– Как попаднахте в Швейцария? Държава с висок стандарт, но добро място ли е за музикант и за музиката въобще? На първо четене, се сещам само за ди джей Бобо, „Готард“ и за продуцента Марсел Селие?

– Живях прекалено дълго далеч от Европа. Липсваше ми европейската култура. Липсваше ми чувството, че мога да се кача в автомобила и да карам към България. Швейцария е един добър компромис. Тя няма големи музиканти, но хората са толерантни и отворени към интересните музикални проекти.

– А защо Жан Мар?

– По фамилия съм Маринов. По сърце, съм просто част от морето. Нашето море.

– Между 1992 и 2002 г. работите в САЩ. Не беше ли там по-благоприятна средата за един музикант?

– САЩ е огромна държава с много възможности за изява. Тръгнах си по-скоро заради чисто социални и човешки причини. След 11 септември американците се промениха като народ. Исках дъщеря ми да израсне по-близо до България и по-скоро като европейка. От музикална страна, за мен е удоволствие да работя с изключителни добри музиканти от България. Някои от тях са ми като семейство. Това не можах да го намеря в САЩ. Не намерих хора, с които да бъдем преди всичко семейство...

– Новата Ви песен One More Time звучи като написана на един дъх, баладично, но и доста носталгично...

– Много точно го усетихте. Песента и текста написах в рамките на 48 часа. Тя е отражение на душата ми в един много труден момент от живота ми. Все още ми е трудно да не изпитвам емоция, докато я пея...

– Искате ли да споделите или е твърде лично?

– Знаете ли, мисля че светът стана прекалено личен с Фейсбук и Инстаграм. Всеки наднича в чуждото огледало. А ние всички сме много еднакви. Просто нюанси от светлина и звук. Искам всеки сам да усети песента за себе си . Всеки от нас е преживял или преживява раздяла. Това най-много ни плаши като хора. Но накрая на тунела има и светлина. Чувството, че не си сам, дори и в болката...

– Да очакваме ли още от Вас – албум, например?

– Първо ще излезе видеото на One More Time. И то е по-скоро изненада за всички, които ще дойдат да ме чуят на живо, на 5 юни в София лайв клуб. Снимахме в теснолинейката от Пловдив към  Юндола. И през цялото време продължавах да преживявам едно сбогуване със себе си и едно преоткриване – на едни нови чувства в мен и невероятната красота на България.

Междувременно, направих няколко преработки на блус и кънтри песни, и една песен на Ейми Уайнхауз. Харесва ми идеята да издам албум в тези стилове и наистина смятам да работя в тази насока. Смятам,  че музиката стана прекалено комерсиална, а най-хубавото ново е добре забравеното старо.

– Кой Ви подкрепя най-много в създаването на музика? Кои са първите Ви слушатели?

– Вярвам на интуицията си, но имам голямо доверие на Теодор Янков. Той първи чува песента. (Бел.а. – Теодор Янков, музикант, барабанист, звукорежисьор, аудио дизайнер, създател на групите Awake и „Ясен Зердев и HD”)

– Случва ли се да коригирате песен след критика от приятел или колега?

– Всяка песен трябва да извърви своя път, за да излезе на бял свят. Има песни, които остават недовършени. Има ситуации, в които се стига и до малък спор. Но всяка песен е продукт на всички, които участват в него. Ако обърнете внимание на баса, китарите, пианото и барабаните в One More Time, всеки инструмент носи своята характеристика на музиканта, който го изпълнява. Мисля, че това е най-вълнуващата част от проекта. Да напишеш песен с големи музиканти е да нарисуваш картина с Матис, Мане и Пикасо.

– Мислил ли сте да изпеете One More Time и на български?

– Всяка песен има душа. Чувствам я като човек. Болката и душата на тази песен е родена някъде в САЩ.

А иначе аз обичам да пея на български. Лично за мен „Спомени" по текст на Петя остава и като песен, и като сътрудничество с поета, и като клип, една от най-хубавите песни.

– Петя Дубарова?....

– С риск да звуча крайно, ще кажа, че през цялото време, когато снимахме „Спомени", усещах присъствието й. Снимахме на генератор и батерии в една изоставена сграда до Овча купел. В 9:00 ч. вечерта генераторът спря да работи и ни погълна пълен мрак. Чуваха се стъпки и гласове в сградата. Преживяването беше като за филм и беше свързано с изчезване на апаратурата и издирване... Но явно Петя е искала нещата да се получат, защото всичко завърши добре.

– Паралелно с музиката, работите и върху аутсорсинг проекти, с цел привличане на чуждестранни инвестиции в България...

– Занимавам се с IT от 25 години. Технологиите са моята страст. Винаги се опитвам да привлека колеги в проектите ни от България. Мисля, че в България има изключителни хора. Мечтата ми е един ден да се върна и да помагам с привличане на чужди инвестиции.

– Това означава ли, че искате някой ден ще се върнете в България?

– Това е моето желание. Изпитвам желание да се върна и силно чувство на дълг. България ми е дала всичко. Душата ми е тялото ми ликуват когато съм у дома.

– Живеете в Швейцария от години. Срещнахте ли се някъде с Тина Търнър?

– Наскоро се преместих в Цюрих, именно с тази надежда Тя живее в едно селце на няколко километра. Цюрих не е Ню Йорк, вярвам че ще стане.

За него

Роден е на 17 юни 1974 г. в София. Започва да свири на китара и пее на 11-годишна възраст. От 1989 до 1991 участва в хора на софийската Английска гимназия, заедно с Атанас Русков („Бейбифейс клан“). През 1992 г. заминава за САЩ. В продължение на 10 години участва в различни рок групи в Ню Джързи и Ню Йорк. В момента живее в Швейцария, където сингълът му Love Is  вече втора година продължава да се върти по местните радиостанции.

По майчина линия, семейството на Жан е от Бургас. Правнук е на Руси Кожухаров, командир и основател на първата пожарна команда в Бургас (Кожухаров е и първият собственик на къщата, сега музей, на Петя Дубарова). Жан е племенник на Иван Кожухаров (Черното) – български художник-график.