Петя Колчева стана първата българка, която е качила най-високите върхове на седем континента. Преди дни успешно приключи атаката на вр. Винсън, първенец на... Антарктида.

Адвокат по образование, Петя започва да катери планини без да се цели в големи постижения, но днес признава - алпинизмът пристрастява. И така успехът идва просто като резултат от правилните стъпки, направени с цел да се стигне още малко по-нагоре.

Петя Колчева разказа пред bTV какви трудности носи със себе си алпинизмът на Ледения континент и защо да се стремиш към върха винаги си заслужава - особено ако по пътя си заедно с партньора си в живота.

- Алпинизъм в Антарктида – за мнозина това може да прозвучи даже екзотично. Какво е усещането да се катериш към най-високата точка на един все още не напълно изследван континент?

Антарктида изненадва с безкрайниге си пространства, огромен замръзнал океан... от него се издигат върхове и скали, които ледът малко по малко превзема, обгръща. На изток от планините (в близост до полюса) ледът е с 1000 м. По-висок от този на запад от планините, защото те препречват ледохода към океана. Когато прелиташ над тях, това се вижда ясно и е много изненадващо.

Снимка: Личен архив
Имаш чувството, че си над облаците, но всъщност си над ледения океан...

- Какво беше по-различното при тази експедиция?

Изключителният студ и отдалеченост бяха сериозно предизвикателство. В деня на изкачването ни температурата беше минус 33, при вятър 20-30 възела. Слава Богу, вятърът духаше силно само в  най-горната част на маршрута (който е по продължение на долина, излиза на било и по скално-леден ръб се стига до вр. Винсън). 

Другото предизвикателство беше много тежкият багаж. Изкачихме върха в алпийски стил - носехме си всичко наведнъж (палатки, гориво, примуси, постелки, дрехи и т.н.)

Снимка: Личен архив
- Винсън не е крайната точка на експедицията. Какво предстои?

Предстои изкачване на вр. Аконкагуа и, ако има сухо и безветрено време - скално катерене в района на вр Фиц Рой, Аржентина, Патагония.

- Каква подготовка е необходима, за да качиш най-високите върхове на седем континента?

За изкачването на всички континентални първенец се изисква желание. Това за нас беше проект продължил около 20 години, то ангажира голям финансов ресурс... когато човек има мечти, проекти, идеи - намира начин.

Снимка: Личен архив
- Когато говорим за качване на върхове, много хора казват: „Ама, защо го правят това – защо се катерят по тия недостъпни ледени планини?“. Обясни ни, наистина, „защо“.

Много хора, дори и близки приятели и роднини ни питат “Защо?!”. Не мога да обясня съвсем точно. Желанието да се изпробваш, да преживееш страх, мъка, а после да оцелееш е огромно лично удовлетворение. Имаме невероятни приятелства, имаме общи теми и цели с тези хора. Животът ни не е скучен. Планината ни дава баланс на работното напрежение, а работата  ни дава и интелектуални предизвикателства. 

Алпинизмът е спорт на мислещите, изисква вземане на точни и бързи решения, способност да отговаряш за решенията си (“на живот и смърт”...). Човек се пристрастява към този екстремен спорт, както е и с другите екстремни спортове.

Ние обичаме да сме в планината. Няма значение дали са седемте първенци, или не. Обичаме да сме в българските планини, близо и далеч от вкъщи. Седемте върха се получиха, без да сме се целили в тази поредица. До петия връх просто ходехме все по-високо. Сред това вече си заслужаваше да се напънем да ги изкачим и последните два...

Снимка: Личен архив
Антарктида е необяснимо място, място, което не може да се сравни с друго на земята... сякаш си на друга планета. Попадането ни там си заслужаваше, макар и да беше много трудно за организиране и осъществяване. Благодаря на Камен, че ме заведе там!