Яница Михайлова е само на 21 г., но вече прави първите си крачки като актриса… в Холивуд. Нейният дебют съчетава ужасите на войната и на паранормалното и, въпреки пандемията, обикаля света чрез видео платформите.
Първата крачка на Яница в голямото кино е малко случайна, но тя е амбицирана да покаже много повече.
Едно българче (не съвсем) без никакъв опит
Филмът „Духове на войната“ е сниман преди три години, но той става достъпен за широката публика едва това лято. В него Яница се прeвъплъщава в ролята на дъщерята в семейство, укривало евреи по време на Втората световна война, които по-късно се завръщат в дома си като призраци, за да тероризират американските войници, изпратени там.
Режисьор е Ерик Брес, чието най-популярно произведение е „Ефектът на пеперудата“. Филмът вече е пуснат в няколко стрийминг платформи и се очаква да се появи в каталога на „Нетфликс“ тази есен.
По думите на младата актриса „едно българче без никакво професионално актьорско образование да бъде взето в холивудски филм от първия опит е голям късмет“.
Всъщност тя има интерес към киното от детска възраст, а сцената не ѝ е чужда. През 2017 г. преподавателят в нейната школа по актьорско майсторство обявява, че чуждестранна продукция търси деца между 12 и 15 години за роля във филм. Тъй като изглежда по-малка, Яница решава да се пробва. Няколко дни по-късно й се обаждат за тестов грим и разбира, че е получила ролята.
„Бях много напрегната. Никога до тогава не бях ходила в Киноцентър „Бояна“, където се провеждаше кастингът и, меко казано, треперех. Но реално това много ми помогна на самия кастинг, където трябваше да играя уплашено малко момиченце пред група терористи. Процесът не беше толкова страшен в крайна сметка, но влязох много в роля и се разплаках. В това време баща ми стоеше пред вратата на тръни, тъй като аз трябваше да пищя и да се страхувам“, споделя Яница.
Повечето ѝ приятели смятали, че ще получи ролята „на третото борче отдясно“, но всъщност нейният персонаж има значително по-значимо участие в историята.
И премиерата с приятели ми стига
Филмът е независим и без голям спонсор зад себе си, като това дълго време отлага премиерата. След това идва пандемията и окончателно осуетява всичко.
Яница не съжалява, че не е имало разходка по червения килим: „Щеше да е велико, разбира се, но и малкото събиране, което си организирах да го гледам с приятели, ми стига“.
Споделя, че й харесва повече да е пред камера, отколкото на сцена, защото е „по-малко стресиращо“
Тя смята, че късметът понякога играе по-важна роля от таланта: „Може да си много добър актьор, но ако не се установи връзката режисьор-актьор, което си е на късмет, трудно би могъл да получиш роля. Аз до ден-днешен поддържам връзка с режисьора на „Духове на войната“ и съм много щастлива от факта, защото той е изключително дружелюбен човек.“
Яница учи филмово изкуство във Великобритания, но има желание да се върне и да се развива в България. Тя смята, че българите имат място в световното кино: „Адаптивни сме и бихме могли да участваме в какво ли не, разбира се, ако спрат да избират българите за роли на руски мафиоти…“.
