Днес се навършват 500 години, откакто Фернандо Магелан тръгва на първото околосветско пътешествие. Португалецът отплава на 20 септември 1519 г. от бреговете на Севиля заедно с 5 кораба, 270 души и запаси, стигащи за 2 години.
Първоначално Магелан предлага пътешествието няколкократно на португалския крал Мануел, който му отказва. За това се обръща към испанската корона в лицето на Карлос I (и бъдещ император на Свещената Римска империя).
Идеята на мореплавателя е да открие нови маршрути към Далечния Изток, но не като пътува на изток, а на запад. С надежда, че пътешествието ще донесе облага на Испания, Карлос I разрешава експедицията и финансира голяма част от подготовката и пътуването.
През декември 1519 г. корабите достигат Рио де Жанейро, след което продължават на юг по крайбрежието. Целта е да открият път около континента. Три месеца по-късно, след тежка зима, моряците стигат до територията на дн. Аржентина.
Последват няколко вътрешни бунта, които Магелан едва успява да потуши. Измениците са обезглавени. Губят и кораба „Сантиаго”, но без жертви.
Мореплавателите стигат Тихия океан през октомври 1520 г. през познатия Магеланов проток. Преминавайки през протока, единият от корабите дезертира и се връща в Испания.
Поради липса на достатъчно географски познания, Магелан смята, че ще достигне Азия за няколко дни. Всъщност му отнема 3 месеца и 20 дни.
На 6 март 1521 г. вече изтощеният екипаж акостира Гуам в западната част на океана. 10 дни по-късно корабите стигат до Филипините, където и умира Магелан. Той бива наследен от Хуан Серано и Дуарте Барбоса. Оттам те отплават към Молукските острови.
През септември 1522 г. единственият останал кораб „Виктория”, предвождан от Хуан Себастиан Елкано се завръща в Испания и завършва околосветското пътуване. От 270-те души през 1519 г., едва 18 или 19 се връщат.
Докато е все още жив, Магелан покръства над 2 хил. души на Филипините.
Преди няколко месеца мореплавателят за малко да скара Испания и Португалия. През март Испанската кралска историческа академия публикува документ, в който се обяснява, че заслугите за околосветското пътешествие са изцяло на Испанската корона.
През 2017 г. пък Поргугалия реши да представи т.нар „Път на Магелан” пред ЮНЕСКО, без да включи Испания.
