В нощта на 24 срещу 25 юли 1980 г. около 4:00 ч. сутринта при доста странни и все още много неясни обстоятелства умира руският певец и актьор Владимир Висоцки. Съветската власт се опитва да скрие новината от широката общественост, защото се страхува от отзвука ѝ сред гражданите.
Вероятно за мнозина, родени след ерата на социализма, за които неговото име навярно не говори нищо, това решение да се запази кончината му в тайна, ще се строи странно. Но в така наречения Източен блок през втората половина на миналия век Висоцки бе толкова известен и влиятелен с творчеството си, че спокойно можем да го сравним с някои от съвременните звезди.
Той е и един от малкото руски артисти, придобили огромна популярност на Запад по време на Студената война. На концертите и представленията му се събират хиляди.
Тази му известност го поставя в особена позиция спрямо властта в СССР. Висоцки е постоянно следен от КГБ, но същевременно с това може да си позволи неща, които за мнозинството съветските гражданите са непостижими: пътува отвъд Желязната завеса, женен е за френската кинозвезда от руски произход Марина Влади и кара западен автомобил по улиците на Москва.
Партийната и държавна върхушка на СССР хем се страхува от неговата известност, хем иска да я ползва за свои пиар акции.
През 1980 г. в Москва се провежда Олимпийските игри, които са бойкотирани от западните страни заради съветската инвазия в Афганистан и ръководството на КПСС не иска още едно петно върху своето реноме. Съветските медии не съобщават за кончината на обичания певец, но вестта се разпространява бързо до всички кътчета на страната.
Три дни по-късно, в денят на погребението, се появява кратка новина на страниците на вестник „Вечерна Москва”, а малко след това редакторът на вестникът е уволнен. Въпреки цензурата и информационното затъмнение, според сводки на милицията, над 100 000 души се събират, за да изпратят своя любимец.
Случва се това, което властите се опитват да предотвратят по всякакъв начин – избухват безредици.
Милиционерите се опитват да разчистят цветята и портретите на Висоцки, струпани пред „Театър на Таганка”, където е играл известният актьор, а срещу събралото се множество са използвани водни струи. Тълпата път отговаря с викове „Фашисти”. Това си спомня директорът на театъра Юрий Любимов, който отбелязва, че тези кадри са обиколили света.
Официалната версия за причината за смъртта на Висоцки е сърдечен удар, но в руското обществено пространство и до днес се носят и много неофициални разкази, които загатват за възможно убийство или нещастен случай. Близките на певецът отказват да му бъде направена аутопсия.
Заключението на лекарят Анатолий Федотов, който е бил в жилището на Висоцки в злополучната нощ, е за смърт вследствие на инфаркт на миокарда. Федотов е в близкия кръг на певеца и нееднократно му е помагал по време на кризите на абстиненция.
Както и много други творци, Висоцки не успява да избегне някои пороци. Известна е пристрастеността му към морфина, прекомерната употреба на алкохол и пушенето на цигара от цигара.
Именно асфиксия или задушаване в следствие на злоупотреба с упойващи средства е друга от популярните версии за смъртта на Висоцки, която споделя Владимир Новиков в своята книга посветена на певеца.
Една от апокрифните версии е, че именно Федотов е предизвикал смъртта на Владимир Висоцки, след като го е завързал, защото през въпросната нощ е буйствал. Стегнатите въжета са прекъснали на кръвообращението на артиста и са довели до фаталния край.
Обстоятелствата около смъртта на Владимир Висоцки остават спорни и до днес.
Безспорно обаче остава неговото творчество, което продължава да се радва на голяма популярност и в съвремието не само в Русия.
