112 г. от потъването на „Титаник“: Историята на предпоследния оцелял

Повече от век след потъването на „Титаник“ след първото му отплаване си припомняме как са изглеждали последните мигове на кораба през погледа на очевидец – Франк Прентис. Разказът му остава силен и разтърсващ за огромния ужас, който са изпитвали всички на борда, при потъването на „непотопимия“ пътнически кораб.

Франк е едва на 23 години, когато на 14 април 1912 г. „Титаник“ се удря в айсберг в Атлантическия океан, разцепва се на две и потъва. 67 години по-късно е интервюиран от Би Би Си и преживява наново пагубната нощ.

Нощта на 14 срещу 15 април

Франк е работил като помощник в склада на „Титаник“, като се е занимавал с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му плаване. Толкова години по-късно, той все още помни ясно момента на сблъсъка.

„Не се усети никакъв удар. Беше просто като да натиснеш спирачките на колата и това беше всичко - корабът спря. Илюминаторът ни беше отворен и аз погледнах навън, а небето беше ясно, звездите грееха, морето беше мъртво спокойно и бях много объркан“, спомня си Франк.

Той излязъл от каютата си и отишъл на палубата, за да провери какво се случва. Едва тогава видял лед, но без следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията – чертата на борда на кораба, до която той нормално потъва във водата.

Под повърхността обаче се криели пораженията, които се оказват причината за потъването на „Титаник“.

Хаос и една печална любовна история

Макар и невидима на повърхността, голямата пробойна всяка секунда пропуска около 5 тона океанска вода, която нахлува в корпуса на лайнера. Палубата на кораба постепенно се пълни с пътници от 3 класа, чиито помещения са вече наводнени.

Наложило се жените и децата да се качат в спасителните лодки. Много от тях обаче отказали, като според Франк, причините за това били две: страх и заблуда.

Падането на лодката във водата било на височина от около 21 метра, което само по себе си било ужасяващо, а много от хората не вярвали, че изобщо е възможно корабът наистина да потъне.

„Не забравяйте, че имахме 16 спасителни лодки, всяка от които побираше по 50 души, и ако те бяха пълни, можехме да спасим 800 души, а ние спасихме само 500“, разказва Франк.

На него и още няколко мъже им било наредено да вземат всички бисквити, които могат да носят, от склада. Докато се върнат на палубата обаче корабът вече се накланял силно и Франк не можел да си проправи път през тълпата от хора, за да стигне до спасителните лодки.

Снимка: Wikimedia Commons

„Изведнъж корабът се издигна страшно бързо над водата и се чу как нещо се разби в него“, каза той.

Това е моментът, в който „Титаник“ се разпада на две.

Франк се придържал за дъска, когато половината от поразения кораб се е издигнал високо над водата. Той нямал друг избор, освен да се пусне и да се потопи в ледените води на Атлантическия океан .

„Бях със спасителна жилетка и се ударих във водата със страхотен трясък“, спомня си Франк.

Той описва ужасяващата гледка насред океана, докато е заобиколен от трупове и наблюдава как корабът изчезва под водата. Казва, че не е искал да умира, но в онзи момент „не е виждал голям шанс да живее“.

„Постепенно започнах да замръзвам и по Божия милост се натъкнах на спасителна лодка и те ме изтеглиха от водата“, казва той.

Снимка: Wikimedia Commons

Когато се огледал открил, че на лодката седи до Вирджиния Кларк, познато лице от палубата. По-рано е помогнал на нея и съпруга ѝ - млада двойка младоженци, да си сложат спасителни жилетки.

Франк успял да убеди госпожа Кларк да остави съпруга ѝ - Уолтър, и да се качи в спасителната лодка сама, като я успокоил, че Уолтър със сигурност ще я последва по-късно.

На срещата им в лодката тя попитала Франк дали е видял съпруга ѝ. По-късно става ясно, че той е сред загиналите.

Франк си спомня, че почти е бил замръзнал и вярва, че Вирджиния Кларк е спасила живота му, като го е обвила с наметало.

Снимка: https://www.youtube.com/watch?v=4LKS5TSXFVI

„Аз спасих нейния, мисля, че го направих, а тя спаси моя живот“, казва още той.

Франк умира през 1982 г. на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази сувенир, който е ярък спомен за трагедията, хвърлила сянка върху живота му като млад мъж.