Вили Сечкова, водещата на "В джаза събота вечер", даде интервю за btv.bg, в което отговори на ваши въпроси:
Как мина първата вечер в джаза?
Доста напрегнато за екипа. Мисля, че се получи, естествено има още доста неща, които искаме да покажем.
Защо поставяте такъв акцент на самоиронията?
Защото е забавно – трябва да спрем да се приемаме толкова на сериозно. Още в първия брой повечето от смешките бяха за моя сметка. Иска ми се наистина повечето популярни хора в България да се погледнат от една по-забавна гледна точка и наистина да се позабавляваме в съботната вечер.
Бързо ли влезе в ритъм след майчинството?
Да. Имаше един момент, в който напрежението ме изненада, защото отдавна не бях заставала пред камерите. Но беше много приятно – да се заредиш с положителни емоции. Правим шоуто едно към едно както се случва – динамиката е невероятна.
Имаш ли сценична треска преди предаване?
По принцип не. Преди първия брой имах, в интерес на истината. Но по принцип съм преодоляла това. Сега ще видим при втория брой. Вероятно защото предаването е доста грандиозно и имаше големи очаквания към него.
Какви гости да очакваме след Лорънс Шилър?
Много български и световни звезди. Работим в посоката да каним световноизвестни хора, които да идват специално за нас, а не защото са тук по някакъв друг повод. Много силно се надявам, че много скоро ще покажем на зрителите ни нещо много интересно.
Ще имаме, разбира се, и пикантни моменти. Ще бъде цветно.
Лесно ли говорят нашите звезди за личния си живот?
Не говорят лесно. Трудно преодоляват това, че всички искат да разберат и най-малките подробности от това какво се случва извън изявите им. Но няма начин.
Как се чувстваш ти в това отношение – интересът към теб не е по-малък?
Аз съм в позицията да задавам въпросите, а не да отговарям на тях – опитвам се с това да се измъкна (смее се), защото и аз не обичам да коментирам личния си живот.
Труден ли беше пътят от асистентка до водеща в телевизията?
Времето, в което бях асистентка, беше много приятно, готино и забавно. Защото да си асистентка в едно предаване означава, че само позитивите са за теб – почти никаква отговорност няма на гърба ти. Много приятни спомени имам от това време. Дали беше трудно – не мога да определя. Не разделям нещата на трудни и лесни в живота. Смятам, че когато човек иска да успее в нещо и се труди упорито, успява.
Това ли си искала да правиш – да се занимаваш с телевизия?
Истината е, че това дойде в мига, в който започнах да работя в bTV. Видях цялата обстановка – много ми допадна динамиката на работата. Тогава всъщност разбрах, че искам да се занимавам с това. Не мога да кажа, че преди това съм си мечтала да бъда водеща или да имам нещо общо с телевизията – може би защото не съм знаела нищо за нея освен това, което може да получи човек като зрител.
Има ли човек, с когото не би искала да правиш интервю?
Не. Трябва да се правят интервюта с хората, които са интересни на нашата публика. Няма такива, с които не бих разговаряла.
А някого, с когото много искаш?
Не искам да издавам, защото трябва да кажа с кого преговаряме.
Трудно ли приемаш критики?
Не. Аз самата имам два пъти повече критики към себе си и към работата, отколкото зрителите биха могли да забележат. Обещавам им, че всеки един брой ще изглежда по-добре, ще бъде все по-издържан. Всичко, което са видели като нещо, което не им допада или като грешка, ще бъде отстранено.
