Лили получи това признание („Мис ТВ чар”-б.р) тази седмица вече за втори път. Знам, защото още преди да бъдем колеги в BTV ти правиш впечатление с харизмата, която имаш на екран, така че си спомням, че ти имаш и друга такава титла.
Точно така! През 2009г. наградата се раздели между мен и Валентина Войкова.
Какво е за теб тази награда? Преди минутки си говорихме, че други неща като че ли повече се оценяват в журналистика.
Приемам я като оценка за работата ми, защото много я обичам, така че ми е ценна.
Имам предвид това, че ние трябва да сме умни, трябва да сме професионалисти, трябва да имаме милион качества и да отговаряме на милион стандарти. И това като че ли понякога се оставя на заден план. Аз обаче смятам, че след като сме телевизионни журналисти е много важно наистина каква харизма имаш, както послание изпращаш и какво излъчване имаш към зрителите. А ти си прекрасна, наистина. Иска ми се да те върна малко във времето. Как и кога реши да се отдадеш на тази мисия – журналистиката?
Точно така! Стана по-скоро случайно, не съм искала целенасочено да бъда журналист, когато кандидатствах. Кандидатствах с немски и с литература. И всъщност реших да опитам, казах си „защо не” и то пък взе, че се случи.
С какви факти се сблъска в процеса на учене, в процеса на практическия опит, които промениха тази мисия – журналистиката?
В смисъл какви трудности?
Да, защото всеки човек има някакви идеалистични представи за това с какво иска да се занимава, за мечтите си. Приземи ли те по някакъв начин срещата ти с професията и с образованието, което ти дава?
По-скоро още повече, защото в университета учим теория, няма практика. И когато вече наистина навлезеш в професията, започнеш да правиш репортажи и да имаш живи включвания от различни събития, тогава всъщност усещаш, че се влюбваш още повече.
Помниш ли кой беше първият репортаж, който направи и къде?
Първият репортаж - не. Спомням си първата жива връзка, в момента, в който станах част от екипа на bTV. Мисля, че беше по повод световния ден за борба с кардиологичните проблеми и правих включване по темата. Няма да го забравя, беше много вълнуващо за мен. Иначе първото си живо включване не помня и първия си репортаж. Не са ми останали във времето.
Аз си спомням първия ми репортаж. По времето на сутрешния блок преди 14 години, беше за едни копчета, в един магазин за копчета... Мислих си, като те гледах, в различните ти роли като репортер – кое е най-близо до теб като тематика? Кое те вълнува най-много?
Като тематика ме вълнуват най-вече социалните теми, т.е. мисля, че в тях съм най-добра и бих могла да бъда полезна.
Обаче видяхме как добре се справяш и по време на избори, и по време на наводнения.
Наводненията – да. Изборите бяха истинско предизвикателство. Природни бедствия не съм отразявала толкова много, има колеги в Нюзрума, които са били на много по-горещи точки по време на всички наводнения миналата година, за съжаление тя като че ли беше белязана изцяло от природните бедствия. Но изборите бяха предизвикателство, особено това виртуално студио, което видяхме. Беше изключително интересно.
И много добре изглеждаше, това е един подарък за зрителите на bTV. Защото наистина променя се визията, променя се начинът, по който възприемаш това, което се случва. И предизвикателство за нас, защото това е нова техника, нов начин за представяне.
Абсолютно нов начин за представяне на изборни резултати, на графики, на онагледяване на информация.
Това те вълнува като тематика. А в живота какво те вълнува лично теб? Знам, че най-голямото ти вълнение е Камен.
Да, синът ми Камен, който ще стане на 4 години другата седмица.
На какво те учи той?
Той ме учи на търпение. Помъдрявам в комуникацията си с него, учи ме на много нещо. Мога да кажа, че е най-хубавото нещо, което ми се е случвало като лична история, като събитие.
Преломен момент в живота на всяка жена е моментът, в който стане майка и моментът, в който започне да се усеща като такава. Ти на какво го учиш? Как си го представяш, имаш ли амбиции някакви?
Иска ми се да бъде силен, да бъде борбен, да умее да се справя с проблемите, да бъде щастлив.
Мислиш ли, че един син и една майка трябва да са много близки?
Пазя се от това аз да се опитам да го обсебвам, иска ми се да бъде по-самостоятелен, и се стремя да го науча на това. Смятам, че трябва да има силна връзка между майката и детето, дали син, или дъщеря. Но не бива да се прекрачват някакви граници на близост. Т.е. трябва да има самостоятелност в детето, да се учи само да се справя.
Най-важният малък мъж в живота ти, Лили. А какъв трябва да е мъжът, на когото би отдала сърцето си?
Трябва да е умен, забавен, мил, чувствителен. И смятам, че съм срещнала този човек.
Щях да те питам влюбена ли си…
Да! Влюбена съм и съм щастлива.
Личи ти, изглеждаш сияйна. Какво си пожелаваш оттук нататък, какви са твоите предизвикателства и в личен план, и в работата. То е един непрекъснат цикъл, в който живеем ден за ден общо взето тук. В медиите е така, особено в електронните.
В личен план си пожелавам здраве за мен и хората, които обичам. В професионален – още много предизвикателства като това на изборите.
Със сигурност ще има такива!
Надявам се! Това ни кара всъщност да се развиваме и да ставаме все по-добри.
Да! И това ни кара може би да сме пристрастени към тази професия.
Точно така –взе ми думите от устата!
Адреналинът и разнообразието, което имаме всеки ден. То и дава, но и много взима, разбира се. Защото някак си изисква много енергия.
Точно така! Но все пак си обичаме професията.
Избрали сме си го, както се казва.
Избрали сме си го, да!
