Zulu Winter e инди рок банда, формирана в Лондон през 2011 г. Групата включва Уил Даунт (вокали и китара), Йън Лок (бас), Дом Милард (кийборди), Хенри Уолтън (китара) и Гай Хендерсън (ударни). Бандата реализира дебютния си албум "Language” на 14 май 2012 г. Веднага се срещаме с Хенри, за да ни каже каква е емоцията след първата тава...
Здравей! Добре съм, благодаря! В Нюкясъл сме, защото довечера ни предстои изява тук.
Да поговорим за това как стана музикант?
Когато бях по-млад минах през нелеки периоди, след които започнах да се уча да свиря на китара.
Тогава не си давах сметка, но сега ми се струва очевидно – търсил съм начин да изразя себе си и китарата бе именно това. Мисля, че именно по тази причина повечето хора започват да правят музика, да рисуват, да пишат.
Какво най-силно те вдъхновява днес?
Хората, които се опитват да правят различни неща, но по съвсем искрен начин. Правенето на музика ме прави щастлив и пази разсъдъка ми трезв. Само по себе си, това е достатъчно силно вдъхновение.
А докато растеше?
Когато започвах да свиря на китара, Sonic Youth ми оказаха най-силно въздействие. Ако ги оставим настрана, не съм черпил влияние от кой знае кого друг. Том Морело от Rage Against The Machine в известна степен ми повлия, макар че никога не съм свирил в стила му. Чувал съм да прави разни неща с китарите и педалите, които не съм чувал в изпълнение от никой друг и може би оттам идва любовта ми към педалите и желанието китарата да звучи като хор.
Кои са любимите ти музиканти в момента?
Обожавам това, което правят War On Drugs. St. Vincent е удивителна китаристка и последният й албум е доста странен, но има някои невероятни идеи.
А кое е най-якото парче, което чу напоследък?
Почти се пристрастих към „Alex” от последния албум на Girls, а също към "Best Night” на War On Drugs. Точно според моя вкус.
Около четири години свирих в група, инспирирана от моторик краутрока. Името на бандата беше Honrada, и макар това да беше преди доста време, предстои скоро да излезе албум. В момента пиша собствени неща и се надявам това да продължи за напред, като където е възможно, ще правя колаборации с други музиканти.
На какво държиш най-много?
Искам да продължа да правя хубава музика и да давам все повече от себе си.
С известни паузи свирим заедно през последните десет години, но никога не сме го възприемали сериозно. А албумът е резултат от един разговор, който проведохме и решихме, че е по-добре да запишем албум, отколкото всеки да поеме по собствения си път. Отделихме година и половина, не ходихме по участия. Единственото, което правихме, бе да пишем и записваме. В известна степен се изолирахме, но днес сме уверени, че си струваше.
Разкажи ни как дойде името на бандата.
Нека хората си измислят собствени интерпретации.
Най-добрият урок, който си научил от артист, с който си работил?
Бъди мил. Хората, които ще срещнеш по пътя си нагоре, са същите, които ще срещнеш и по пътя надолу...
Кой е музикантът, с който най-силно искаш да направите нещо заедно?
Jason Pierce, който оставя юздите в мои ръце и ми позволява да интерпретирам парчетата му свободно. Жалко, че няма да случи!
Коя е любимата ти част в правенето на музика?
Наистина обичам всичко свързано с правенето на музиката. Когато в известна степен си отегчен от един аспект, можеш да се фокусираш върху друг и така да възстановиш баланса. Напоследък истински се наслаждавам на снимането на музикални видеа. Страхотно е да имаш нещо в главата си и след това да го предадеш на чужд криейтив процес.
Много, но всеки текст по собствен начин. Не мисля, че има шанс скоро да копираме нейната тактика. Макар всеки да си има собствен стил. И все пак...
Какво е мнението ти за интернет феномени като Лана Дел Рей?
Желая й късмет. Това, което чух, ми се струва ок. Струва ми се забавно, че хората потъват в разни истории, които след това се оказва, че не са истински. Издателите и журналистите постоянно създават суматоха. Не бива да се изненадваме, когато се оказва, че са ни подвели с измислици.
Какво слушаш в iPod-а си в момента?
Нямам iPod, но ако имах, това вероятно щеше да е дебютния албум на Alt J и новия на Beach House.
Религиозен ли си и кой е твоят бог?
Не съм, но имам близки приятели, които са религиозни. Хората са свободни да вярват в каквото пожелаят, ако това им помага и доколкото не насилват и не съдят другите съгласно вярата си. Страстен поклонник съм на природата и ми харесва да мисля, че всички сме част от един голям биологичен хаос.
Кое е най-откаченото преживяване, което си имал?
Да пиша и свиря музика, докато обикалям света. Това може би е най-откаченото.
А какво искаш да споделиш с музиката си?
Всеки път е различно. Зависи от песента.
Откъде намирате идеи за песните си?
Тайна.
Мой собствен албум, в който да си сътруднича с приятели и хора, на които се възхищавам и който ми оставя чувство на гордост и предизвикателство.
Най-големият ти недостатък?
Пушенето и прекалената тревожност.
Какво мислиш за края на света през тази година?
Не съм чувал нищо за това. Защо никой не ми каза? Дали хората си мислят, че аз ще бъде отговорен? О, пак ме хвана параноя.
Къде са най-добрите места, на които сте свирили?
В Япония беше абсолюно невероятно и нямам търпение да се върна там отново. Също така изгарям от желание да дойда в България!
Препоръчай няколко нови банди или музиканти.
Alt J, Citizens!, Outfit, Honrada.
А няколко стари?
Eskaton, Warm Dust, Rodriguez, Cluster, Eno, Stereolab.
Уебсайт?
www.arsenal.com
Филм?
"A Matter Of Life and Death”.
Книга?
"White Noise” от Don Delillo.
Нещо за гледане в интернет?
Green Porno и Seduce Me сериите на Изабела Роселини.
Подкаст в iTunes?
Nope.
Песен, която всеки трябва да чуе?
"Deep Blue Day” от Brian Eno.
Артист, който да интервюирам веднага след теб?
Пол Маккартни.
Последни думи.
Освободи ума си и задникът ти ще го последва.
