"Време е за шоу, хора!" Джаз ръце и вдигаме завесата на поредното издание на Sofia Dance Week.
Репликата в кавичките (It’s showtime, folks!) не е на Еди Мърфи (от филма "Време е за шоу”), а на героя на Рой Шайдър в "Ах, този джаз”. Филмът е от 1979г. – онова "едно време”, когато не съм била родена, но все едно си спомням, когато филмите за танци бяха/били такива – ефективно вдъхновяващи, а не само с вдъхновяващи (3D) ефекти. Същото се отнася и за танците в тях. Това не означава обаче, че днес с танцът, като изкуство, а не само като пълнеж на хип-хоп видеа, е свършено. Проблемът е, че не тях виждаме всеки ден, не те ни заливат от ефира и от големия екран, не те получават парите и промоцията. Но пък именно съвременни шедьоври на танцовото изкуство ще залят поредното издание на Sofia Dance Week.
И тази година форумът представя хореографи и танцови компании от целия свят. Дали с балет, джаз балет, хип-хоп, кръмпинг, попинг или... крийпинг, с радост отбелязвам, че концептуалните танцови спектакли съществуват и днес и не само вдъхновяват ставите, а и ни карат да мечтаем и да мислим.
Един от тези спектакли в рамките на тазгодишния Sofia Dance Week е "Standards" на Пиер Ригал, който открива форума на 29 септември в Зала 1 на НДК от 20ч.
Французинът започва да танцува (чак?) на 29 години. Преди това завършва Икономика и математика в университета, занимава се сериозно с лека атлетика и снима музикални видеоклипове. Идва за втори път у нас след гостуването си през 2009-а, когато родната публика видя спектакъла му "Asphalte".
Свързахме се с Пиер Ригал, за да разберем повече за "Standards”, за усещането му за танците, като цяло, и за резултата от предстоящия мач между Франция и Испания.
Предстои второто Ви посещение в България. Какви спомени пазите от предишното си гостуване тук? Има ли нещо друго, освен Sofia Dance Week, заради което нямате търпение да се завърнете в страната ни?
Най-ценният ми "сувенир” е фантастичното и топло посрещане от страна на публиката. Това беше прекрасно изживяване и се радвам, че се връщам.
Във Франция, както и в много други държави, националната идентичност отново е актуален политически въпрос. В това представление аз се опитах да демонстрирам, че е почти невъзможно да дадеш определение на идентичност. Символичните граници са твърде размити.
Вярвате ли, че всяка история, всеки конфликт и дори всяка мисъл могат да бъдат пресъздадени чрез танц?
Танцът е като отделен език. Можем да изразим емоцията, която стои зад всяко нещо, с танц, но не можем да изразим същността на всяко нещо с танц.
Любовта е може би най-експлоатираната тема в изкуството. Тя е във всичко, независимо дали е реална или отсъстваща, желана, нужна, вдъхновяваща или съсипваща. Бихте ли направил представление, чиято основна тема е любовта и кое нейно проявление бихте избрали?
Следващият ми спектакъл се казва “Theatre of Operations” и е за войната... Така че и в него става дума за любов.
Старите ми музикални клипове са много зле. Не ги харесвам. Наскоро заснех видео за едно парче, което е част от спектакъла ми MiCRO. Повече ми харесва, защото в основата му е човешкото тяло, както при танците. В това 7-минутно видео човешкото тялото е представено под друг ъгъл, в друг аспект.
Бихте ли се върнали отново към снимането на музикални клипове?
Да, бих искал да работя повече за музикалното изкуство. Спектакълът ми MiCRO представя връзката между музиката и човешкото тяло. Това представление е като много специален концерт, който бих се радвал да мога да представя в България.
От доста години насам Холивуд бълва филми за танци – поне по един на година. Всички тези ленти са комерсиални, музиката е хитова, сюжетът е елементарен и един и същ, и се залага предимно на хореография, която би изглеждала добре на 3D, отколкото на такава, която да допълва историята и дори да я представя без думи. Гледате ли тези филми? Замисляли ли сте се някога да снимате филм за танци?
Не съм гледал тези филми, но защо пък някой ден да не режисирам такъв филм.
Да, служа си с тези знания. Вдъхновявам се от поезията в геометрията и поезията в науката въобще. Математиката пък е в основата на всяка концепция и аз мисля, че е съвместима с поезията.
Започнали сте да се занимавате с танци на 29 години, след като травма е прекратила спортната Ви кариера. Търсехте заместител на спорта или танците сами Ви откриха?
Аз не бях професионален атлет. Това беше по-скоро едно много сериозно хоби. През този период от живота си научих неща и развих умения, които използвам днес в танците. И да, мисля, че танците ме връхлетяха случайно или просто беше някакъв инстинкт.
На всяка възраст ли човек може да започне да се занимава с танци?
Да, мисля, че можеш да започнеш по всяко време. Просто трябва да обичаш да танцуваш.
За финал: в едно Ваше интервю прочетох, че поставяте футбола сред едно от важните неща в живота Ви. Предполагам, че следите квалификациите за Световното през 2014. Най-важният мач за Франция предстои – този през октомври срещу Испания. Какви са прогнозите Ви?
Испания ще загуби първия си мач от много време насам!
