След като опитахме нощния живот на Хавана, на следващия ден ни е доста облачно в главите, а и не само. Облаците на небето ни поздравяват с представлението „Проливен карибски дъжд”, който според прогнозата на Осмел, a.k.a. кубинския Минчо Празников, ще продължи максимум 45 минути. Затова и обиколката ни придобива следния формат – затворени помещения, тип музеи.

Обикаляйки Хавана, минаваме покрай Малекон или поне се опитваме, тъй като крайбрежният булевард е отцепен от две подгизнали ченгета. Морето като малко, все още несръчно в задявките момченце, не просто пръска Малекон, а направо го залива с палавите си вълни.

Отправяме се към El Capitolio, където се е помещавало правителството на Куба преди революцията през 1959-а, а сега е дом на Кубинската Академия на Науките. Мястото е огромно и грандиозно за разлика от действащия парламент, който е неугледно мраморно чудовище. В центъра на основния купол на пода някога е бил вграден 25-каратов диамант, за който се твърди, че е принадлежал на руския цар Николай II. След един успешен опит за кражба и мистериозното му връщане след два месеца, сега там лежи негово копие. За съжаление не разбрахме къде се намира оригиналът, нито ни дадоха негови координати. Копието на скъпоценния камък бива зорко пазено от 15-метровата Статуя на Републиката, която е третата по големина статуя в закрито помещение (под покрив) в света след Великият Буда от Нара и Мемориала на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Позлатената статуя е вдъхновена от гръцката богиня Атина, но за модел е използвана кубинска мулатка.

Харесвам си едно балконче, което се използва най-вече от пушачи, и попивам с фотоапарата си мокрия свят отвън. Там всеки се стреми да намери сухо място – човек с огромна правоъгълна пица (за продажба на парче) изчаква под едно от разклоненията на сградата; друг, скрит под голям кашон, прибягва по тротоара към своето спасение, преди прикритието му да се е разпаднало; други хора са наизлезли под козирката на срещуположната сграда и коментират времето, най-вероятно.

В бившата парламентарна зала срещу 1 песо сме вкарани зад оградата и заместваме Кастро за малко, говорим на местните представители на властта, че трябва да са по–adelante, но не ни показват по местната национална телевизия. Срещу още едно-две песо конвертибле служителката, която трябва да следи за нарушения в залата, ни вкарва и до стаичката на президента и дори заемаме неговото място и си правим сериозни ръководни снимки по къси гащи и чехли от бюрото му. Пътят към славата се оказва евтин. И доста кратък.

След това посещаваме музея на Хосе Марти, в който са изложени множество снимки и артефакти, свързани с революцията и Куба въобще. Сред тях са и три огромни карикатури на Буш старши, Батиста и Рейгън, на които е изказана благодарност за "дейното" им участие в революцията от 1959 година. Непосредствено до музея е разположен откритият мемориал Гранма, включващ важни военни експонати от хода на революцията – танк Т–34, използван лично от Фидел в Залива на прасетата да обстрелва самолетоносача Хюстън, свалени щатски самолети, един трактор, преработен в бронирано превозно средство с огнехвъргачки и кръстен подобаващо – Дракон 1, яхтата, с която Фидел, брат му Раул и Че се прехвърлят от Мексико и започват борбата си, както и други превозни и бойни средства.

При залез слънце се насочваме към началото на Малекон – любовната артерия на Хавана. Там уличните стълбове и небето позират за няколко розови снимки.

За вечерта имаме резервация в Habana Cafe, Cohiba Melia Hotel – заведение тип кабаре, декорирано с два кадилака и един самолет, всичко в мащаб 1:1. Хората тук си играят да изпипват детайлите, били те и с доста големи размери. Водещият осъществява контакт с публиката и ние културно даваме да се разбере, че има българи. След време някой се опитва да ни почерпи, но ние подминаваме специалното внимание. Към средата на вечерта мистериозният човек отново напомня за себе си и ни праща визитката си – българин, работещ в ООН, Хаити. Поканваме го при нас и се разговаряме. Препоръчва ни посещение на Доминиканската република, описва впечатленията си за местните и споделя мнението ми за българите зад граница – по-добре да не ги заговаряш, но както винаги има изключения и той самият е приятен човек.

Обяснява ни, че хората, седнали на съседната маса, са шефът на Куба Сел – местния Мтел, и посланикът на Черна Гора. Последният "впечатлява" със своите танцувални умения, които не намират допирна точка със способностите и грациозността на трите наобиколили го танцьорки. Подканени от тях, и ние се качваме на дансинга, но въпреки всичката захарна тръстика и дим от кубински пури попили в телата ни, не можем да повторим грациозните движения на хората от програмата, която сме гледали. Заканваме се да тръгнем на курсове по салса, след като се върнем в България.

Още материали за Куба може да намерите на страниците на сп. The Explorer – the explorer.bg