Три филма пристигат за 16-ия София Филм Фест непосредствено след участие на "Берлинале" 2012. Това са "Парад” (реж. Сърджан Драгоевич), "Испания” (реж. Аня Соломоновиц) и "Анонимен” (реж. Роланд Емерих).
Веднага след триумфа на "Берлинале" (Наградата на публиката в секция "Панорама”, Награда на Екуменическото жури и наградата на читателите на изданието "Siegessaüle”), "Парад" на Сърджан Драгоевич ще бъде показан на 16-ия София Филм Фест. Този шеметен фарс, който си играе с клишетата и стереотипите, е хит в Сърбия и останалите страни от бивша Югославия (над 500 000 души са гледали комедията на Драгоевич във всичките шест бивши югославски републики).
Филмът разказва за бивш сръбски четник, който набира ентусиасти сред някогашните си врагове от Хърватия, Босна и Косово, за да охраняват гей парад. Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо, сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от човека, който подготвя и тяхната сватба. Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува из Хърватия, за да наеме за партньор в охраната свой съперник от войната. Пътешествието ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове. Те се натъпкват в розово Mini на път за Белград, където ги очаква кулминационна битка в защита на парада.
Киноисторията включва кадри от насилието през 2010 г., когато десни екстремисти прекъснаха гей парада в Белград. Тогава бяха ранени над 100 полицаи. Година след това, през 2011 г., властите в Сърбия забраниха парада, като се аргументираха с опасения за сигурността.
"Парад" показва стратегиите за оцеляване на хомосексуалните в Сърбия в едно общество, което дори днес, години след войните на Балканите, все още е разделено на два лагера. Както можем да очакваме от една комедия, която стои достойно зад името си, независимо колко невъздържан е сценарият, трагедиите в реалността могат да се случат всеки момент.
"Причината, поради която исках да бъда част от този филм, е оздравяването”, споделя Горан Явоевич, който играе хърватския ветеран. "Хърватия, Сърбия, Босна и Косово участваха във войни. Но това приключи. Ние говорим езици, които разбираме идеално. Този филм трогва всички тези народи. През войните хората се мразеха. След филма ще мислят един за друг по различен начин.”
По време на премиерата на "Берлинале" Сърджан Драгоевич заяви, че е избрал да използва хумора като опаковка на филм, който се занимава с тревожната реалност на гей проституцията в Сърбия. „За мен този филм е декларация за това какво се случва 15 години по-късно”, казва Сърджан Драгоевич. „Войната отмина, наситихме се на насилие, а моят филм предлага да се опитаме да бъдем по-добри хора и да общуваме”.
Драгоевич ще представи лично филма си в София на специална премиера на 15 март. Компания ще му правят изпълнителят на главната роля Никола Койо и продуцентите Биляна Първанович и Майк Дауни.
Филмът разказва 4 истории на хора търсещи своето щастие: чужденец, ненадейно блокиран в Австрия, който опитва всичко, за да стигне до първоначалната си дестинация – Испания; реставраторка, която е в конфликт с бившия си съпруг; съпругът, полицейски служител, който наднича в личния живот на смесени семейни двойки; и пристрастен към хазарта мъж, търсещ помощ от съмнителна финансова институция.
Тези четири истории, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, разказват за настоящето, за тук и сега, когато на дневен ред е трафикът на хора, но също и строгите имиграционни закони, и пристрастяването към хазарта, дълговете и кризисните бизнес сделки от всякакъв вид.
Аня Соломоновиц умело използва цветовете, за да ни покаже, че не всичко е толкова реално – повечето кадри са заснети в кафяви, жълти и червени тонове, всичко сякаш се къпе в златна светлина. Но божественото сияние е измамно – точно толкова, колкото и златният воал, който обгръща двама влюбени и бързо изчезва заедно с любовта...
Въпреки че "Испания" е австрийски филм, той има български копродуцент, в лицето на Димитър Гочев. Друга любопитна подробност е, че в сценария също има пръст българин – Димитър Динев, който участва в написването му заедно с Аня Соломоновиц.
Дали Шекспир наистина е написал всичките пиеси, достигнали до наши дни, или те са дело на Едуард де Виър, 17-ия граф на Оксфорд? Звучи като тема за дипломна дисертация. Но не! Това е основната тема в "Анонимен" – най-новият епичен филм на Роланд Емерих - режисьорът, който обича взривовете и края на света ("Денят на независимостта”, "След утрешния ден”).
Спорът за авторството на Шекспировите пиеси е стар, поне от средата на XIX век. Стара е и основната идея, че действителният автор на пиесите е бил графът на Оксфорд - Едуард де Виър. Има и такива, които вярват, че това е бил драматургът Кристофър Марлоу или дори самата кралица Елизабет I. Филмът на Емерих обаче стига по-далеч, като поставя историята на Шекспир в политически контекст с борбата за наследяването на трона, за която пиесите са като пропаганда. Идеята за филма съществува от края на 90-те, но успехът на кинотворби като „Влюбеният Шекспир” и „Елизабет” карат продуцентите да замразят сценария на Джон Орлоф и да му дадат зелена светлина 10 години по-късно, когато Роланд Емерих сяда на режисьорския стол.
Филмът беше показан премиерно на Фестивала в Торонто през септември 2011, беше част от програмата на Берлинале "German Cinema - LOLA@Berlinale” и българската публика ще има възможност да го види на 16-ия София Филм Фест.
