В следващите редове ще ви срещнем с един човек, който мнозина от вас не познават, но пред неговите скулптори всички свеждаме глави поне по два пъти годишно. Каним ви на специална среща с един специален творец, за когото българските герои са нещо повече от вдъхновение…

Единият бил философ, а другият – войн. А първата буква в тяхната азбука била кръст. Произнасяла се като "Аз". Днес те гледат точно срещу кръста на "Александър Невски". Високи са 4,20 м, въпреки че реално делото им не може да се измери. За тези четири метра обаче става въпрос... Защото те са изваяни от ръцете на един възрастен мъж, който вече десетилетия наблюдава как хората да минават всеки ден през неговия паметник…

"7 години. 7 години съм работил от малък детайл до големите. Например знам, че Методий е бил войн. И би трябвало да излъчва воля, сила. А Кирил е философ. За това неговата глава е леко приведена в размисъл. Така че хем се различават, хем се допълват", разказва за произведението си скулпторът Владимир Гиновски.

Защото ако някой има принос за паметта, това е именно той. Ботев, Левски, Елин Пелин, Тодор Александров... Всъщност това е творчество, за което малко от нас се замислят. Защото приемаме нашите национални герои като даденост, докато за някои те наистина са вдъхновение. Колко от нас например биха казали, че Ботев е хубав?

"Красив, просто така...чертите му отразяват една красота, душевна. И ми е било приятно да контактувам с такъв лик, с такова същество. Ботев има подчертана сила и ярък израз на това, което има намерение. За това много е трудно да се прецени душевният импулс, който го кара да постъпи тъй или иначе. Готов е живота си да даде”, разказва за огромния паметник на Ботев във Враца Гиновски.

„Абсолютно същия, само че в друг аспект. Левски е по-умерен, по-уравновесен и е трудно да се проникне в душевния му свят", споделя за паметника на Апостола на свободата скулпторът. "Паметник значи опаметяване. Напомняме за живота и подвига на някой човек или пък на група, събитие", продължава Гиновски.

Следващият път, когато минавате пред паметниците, когато се снимате пред тях или слушате политиците, които на всеки празник говорят пред монументите на Гиновски, сетете се и за него. Защото той иска да ви каже просто едно нещо.

Преди няколко дни се бяха събрали тука гостенки, гости и казват: „Кажи нещо”. И докато аз се каня, едно от момичетата се обажда и казва: „Най-важно е любовта...”. Тя го каза, но то е така.