Ръждиви боклуци по 30 стотинки килото – в очите на 99% от хората така изглеждат старите часовници, пишещи машини, прибори и други метални джунджурии. Изхвърлят ги, за да ги намери друг, който ще ги занесе на пункта за вторични суровини. Стига при кофата да не го изпревари някой, който ще направи от отпадъка изкуство.

Бракуваните механизми се срещат с флекс, електрожен, чук, менгеме и каквото още е нужно, за да се превръщат в птици, риби и лица на очовечени машини. Малко страшни, но красиви.

Вдъхновена от Викторианската епоха и Дивия Запад, стиймпънк културата съществува във всички форми на изкуството от 70-те години на XX век. У нас тя също набира последователи, но с Looney United Fest (8-9 март в бар „Падналите ангели“) творците искат да покажат какво има отвъд относително познатите бижута от зъбчатки.

За демонстрация е докаран и напълно работещ електрожен.

Беше ми скучно

„Не е трудно, то е като LEGO”, обяснява Чудомир Драгнев, който съчетава функциите на барман, организатор на фестивала и участник в него. Научил се е да заварява случайно – било му скучно на предишната му работа и помолил да го научат. Открил, че има талант, макар да е самоук.

Намира си части за различните скулптури от кофите за скрап на различни фирми, на битака или на улицата и работи по няколко творби едновременно.

По думите му те са по-подходящи за заведения, офиси и хотели, като вече е работил по комерсиални поръчки за скулптури и интериори. Чудомир е съвсем откровен за това какви са клиентите му: „Егоцентрици, които искат мястото им да е уникално“. Няма лошо.

И, все пак, финансовата облага не е водеща за него. „Идеята е да изкарам някакви допълнителни пари, за да мога да осигуря работни места на хора, които нямат пари за апаратура, да могат да се учат. Иначе не става: завършваш Академията и те изхвърлят на улицата“, казва Чудомир.

Вече е намерил подходящо място в околностите на София и се е свързал с млади творци, които биха го ползвали. Категоричен е, че вратите ще са отворени за всички – без значение дали обработват метал, дърво или глина.

По света и у нас

Освен Чудомир, в Looney United Fest участват още Любомир Попов, Петър Арбов, Милко Дюлгеров, Атина и Дима от бижута Timestopper, Милко Дюлгеров, Крум Вълков, но и чуждестранни гости – Силя Беркес от Словакия и Рафаеле Карнаджия от Италия. С тях Чудомир се запознал на фестивал в Будапеща.

Рафаеле (който, като един уважаващ себе си италианец, не спира да говори) също е самоук. Преди 3 години имал няколко стари компютъра за изхвърляне... и 200 часа по-късно се появила неговата „кибер риба“. Той не използва заварки – всичко е захванато по начин, по който може да се разглоби.

Затова и с едно движение главата на тенекиения човек се превръща в леко „разкрасена“ кафеварка, каквато има в шкафа си всяко семейство в цивилизования свят.
Макар да ходи по фестивали, Рафаеле все още не може да прежали нито едно от своите произведения и да го продаде.

За една бира повече

Крум Вълков има обратния проблем. Той се занимава с т.нар „биригами“ (прави различни статуи от бирени капачки) и подарявал всичките си творения на приятелите си. Преди около година започнал да събира и за собствена изложба, като, ако се съди по пълния кашон, с който идва на фестивала, не му е липсвало вдъхновение.

Крум също е самоук, преди се е занимавал с дърво и глина, в една обедна почивка на работа започнали да му идват идеи за това какво може да се прави от капачките... и така се започнало. Не познава други, които да се занимават с биригами, но е сигурен, че има. На следващи фестивали е решил и да направи презентация, а може би даже и творческа работилница. Така или иначе на подобни арт събития не липсват използвани бирени капачки.

„Идеята е хората да схванат, че може да се прави от нищо нещо“, простичко обяснява Крум.