В Краков след тежка и продължителна болест на 89-годишна възраст почина световноизвестната полска поетеса, есеист и преводач Вислава Шимборска, носителка на Нобелова награда за литература за 1996 г., предаде БТА.
Както съобщи на журналисти личният й секретар Михал Рушинек поетесата е починала вчера в съня си. Докато е имала сили, е работела върху нови стихове. Очаква се още тази година да излязат неиздадените й творби, каза той.
Макар творческото й наследство да не е голямо – около 350 стихотворения – Шимборска е известна в цял свят, творбите й са превеждане на много езици, включително на български.
Наречена бе "Моцарт на поезията, човек, съчетал елегантността на езика със Бетховенова стихия, известна бе с умението си да използва иронията и хумора, с необичайния си поглед към света.
Поетичният ѝ стил се основава на традициите на поезията на 20 век и на хуманизма. Въпреки това тя се отделя от модните философски, артистични и културни тенденции. Стиховете й са изпълнени с ирония, парадокси и шеги. Представяме ви две нейни прозведения в превод от Силвия Борисова...
Снимка от 11 септември
Скачаха от горящите етажи долу –
един, двама, още няколко
от по-високо, от по-ниско.
Снимката ги остави живи,
а сега ги държи
над земята към земята.
Всеки е още цял
с лично свое лице
и добре съхранена кръв.
Има достатъчно време,
за да се развеят косите,
а от джобовете да изпаднат
ключове и дребни предмети.
Те са още в прегръдката на въздуха,
за тях тепърва ще има място.
Само две неща мога да сторя за тези хора:
да опиша този техен полет
и да не добавям финално изречение.
Първата любов
Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.
Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.
Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
със шнурче –
да беше поне със панделка.
Срещата ни - единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.
Други любови
чак досега дълбоко
дишат във мене.
Онази е вече без дъх – как да въздъхне.
