Остават броени дни до началото на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик”, който през 2013 г. ще се проведе за шеста поред година в дните между 15 и 21 април. Какво да очакваме? Отговорите идват директно от „мотора” зад културното събитие – Ива Свещарова и Вили Прагер. Целите сме в слух!
Ива Свещарова: „Антистатик” е изказ срещу инерцията. „Антистатик” е провокация. „Антистатик” е както статичен, така и изненадващо динамичен. „Антистатик” е спонтанна идея, появила се преди шест години, заради малкото случващо се в тази област. За това и тази година „Антистатик” си поставя за цел да представи иновативни артистични проекти и да отвори пространство за дискусии, свързани с развитието на съвременния танц.
Как се стигна до избора на мотото на новото издание, което е „Профилът е важен”? Каква е идеята зад тазгодишния слоган? Важен ли е профилът за съвременния градски човек?
Вили Прагер: Фестивалът за съвременен танц и пърформанс “Антистатик” съществува вече шест години, в които несъмнено се опитва да показва не просто танцови представления, а такива с много ясен профил и категорични естетически послания. Изграждането на платформа за съвременен танц и пърформанс в България и стремежа ни София да не е в европейската периферия в развитието на това изкуство ни кара да сме изключително прецизни в създаването на фестивалната програма. Ето защо “ПРОФИЛЪТ Е ВАЖЕН”!
Колко спектакъла от колко континента ще могат да видят зрителите?
Ива С.: Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” ще се проведе от 15 до 21 април и ще представи на софийската публика шест представления, един концерт, както и програмата „Без дистанция“ – платформа за танцови практики и теории, дискусия „Какво се случва със съвременния танц и пърфоманс в България днес?“ и фестивално парти със сетове на Емилиян Гацов-Елби и GENDA( Станислав Генадиев). В рамките на фестивала ще бъдат представени авторски представления на изпълнители и хореографи от Европа, Азия и Северна Америка.
Кои са основните локации на фестивала тази година?
Вили П.: Център за култура и дебат “Червената къща”, ТР “Сфумато” и Театралната зала на Софийския университет. Изключително наситена е и образователната програма към фестивала “Без дистанция”, която се осъществява с платформа “Нови драматургии”. Лекции, дискусии, работни ателиета, драматургични изследвания ще се провеждат в рамките на 10 дена преди, по време и след фестивала в „Гьоте институт” в България, Център за култура и дебат „Червената къща“, Дарида Данс Център и Флава хаус.
Защо решихте през тази година да има артистични акции и по улиците на центъра на София?
Ива С.: Всеки един град има свои особености и различни измерения на градско пространство. Различната динамика на движение, многобройните пластове на символи и знаци, както и множеството (политически) събития по улиците на София през последните месеци, са безкрайно интересни и провокативни за едно танцово потапяне в историята на софийските улици. В изключително приятните си акции, немския артист Зимон Румел ще запечата очертанията на повърхностите на определени места в центъра на София с танцови стъпки върху специални хартиени плоскости. Това „танцово рисуване“ из града, запечатвайки очертаният на софийските настилки пълни със своите малки истории, ще прерасне в изложба, която ще се открие на 16 април в Център за култура и дебат „Червената Къща“. Градското пространство е пулсиращо, с голямо разнообразие на динамични ударения, от бавно към много бързо, затова искаме да предложим на публиката едно приятно преживяване между статичното и динамичното в градска среда с глътка въздух и пролетен полъх.
Къде другаде има ”запечатани следи” от изкуството на Зимон Румел?
Вили П.: В много градове в Германия. За първи път той ще изпробва своите акции извън родината си.
Танц плюс пърформанс ли е градското изкуство на 21 век?
Вили П.: Не бих нарекъл съвременния танц градско изкуство. Той се случва предимно на закрити помещения . Излизането му извън тях е с цел да се задълбочи конкретното артистично търсене на артиста. А що се отнася до 21 век, да това е изкуството на 21 век или поне на неговото начало.
Инициативи като "Антистатик" могат ли да превърнат София в столица на танцовото изкуство?
Ива С.: Превръщането на София в столица на каквото и да е изкуство е свързано с изготвянето на ясна стратегия за развитие и финансиране на изкуството от отговорните държавни институции. Липсата на постоянство и конкретни постъпки, първо в разпознаването на съвременния танц и пърформанс, и после по посока на стратегическото му развитие, създават пречки за пълноценното разгръщане на това изкуство. Неравнопоставеността между независимия сектор и държавните културни институции е проблем, дискутиран от много дълго време, но за съжаление, поради забавената динамика, в която функционират държавните структури, не позволява съществени промени в тази посока. В сферата на съвременния танц и пърформанс работят предимно артисти и теоретици извън държавната система. Ако независимите изпълнителски изкуства у нас станат и те също приоритет в културните стратегии на държавните институции, то със сигурност може да вярваме, че съвременният танц няма да стои закотвен в периферията на културната карта в България.
Какви са предизвикателствата пред това издание на „Антистатик”?
Вили П.: Да устои в изключително тежката ситуация , в която е поставен в България. Липсата на конкретна стратегия и дългосрочна визия от страна на Министерството на културата , на държавните сцени и институции поставят едно от най-развиващите се и подържани изпълнителски изкуства в Европа в изключително неизгодна ситуация.
