Безидейното обикаляне на сцените на EXIT Festival може да има два резултата:

1.Без да искаш, или почти нарочно, обикалаяйки да попаднеш на новата си любима банда/артист

2.В 4:30 сутринта, с пулсиращ ляв прасец, да гледаш през прахта към реге сцената, на която фенове от различни държави, „дирижирани“ от споменатия вчера дядо растафарианец, пеят песни на Боб Марли. Вече е доста хладно и ти се спи, но „е срамота“ да си тръгнеш рано от EXIT. Запънал си се като 4-годишно хлапе пред чиния с броколи и още се надяваш, че ще си харесаш нещо, въпреки че на повечето сцени вече няма изпълнители пък и вече си обиколил всички... два пъти и половина!

„It’s a pity, you already have a wife…” – Таня-Стивънс-уонаби мацка е заменила аматьорите на сцената. Представих си, че с това парче Tретият ден на EXIT 2012 вече откровено се гаври с мен и ме сочи с пръст, кимайки с „ай толд ю соу“ изражение! It’s a pity – да...

Всъщност Третият ден на EXIT 2012 може би щеше да ме зарадва с Plan B (дори със сигурност, било е лудница!), ако не бяхме шматки и не го изпуснахме. Може би щеше да ме зарадва и с Ерика Баду, ако не я бяхме гледали и слушали съвсем скоро на Elevation в с. Доброславци. Затова и се отлепихме от мейн стейдж и поехме на лов за музикални съкровища по другите сцени.

Фестивалът има близо 20 сцени – по-големи (например Fusion Stagе, на която миналата година гледах House Of Pain) или по-малки, на които банди от цял свят свирят пред публика от 5 до 5000 човека. Единственото нещо от снощи, което се доближава до „музикалното съкровище“, което търсех, беше Тони Антъни на Реге сцената – канадец с перфектен глас, чийто сет обаче беше само от 5 парчета и краят му ни изрита от бордюра и ни запрати обратно на паветата на петроварадинските алеи.

Алеи да искаш в Петроварадинската крепост. Всяка води до друга или до някоя сцена. Вият се през тунели с неоново осветление, в които някой винаги дава тон за групово крещене, или минават под Zip Line, откъдето пък се чува нечие самостоятелно екстремно крещене.
Минахме два пъти през латино сцената, на която първия път в ход беше открит урок по латино танци. Може би трябваше да се включим, за да има днес какво да разказваме. „Ей, научих се да треса телесата като вибромасажор“ звучи по-добре от „обикаляхме безцелно бля-бля“.

Минахме и през Explosive сцената (също няколко пъти), като при последния ни гастрол оттам се чуваше не експлозия, а „музика“, която мога да определя само като шумна, а феновете й – като герои или хора с увреден слух. Сетих се за Василис – роудито на Planet Of Zeus, когото ви споменах вчера и когото „интервюирах“ в 7:00 часа предишната сутрин. Бандата беше свирила на Explosive сцената на 13 юли, което, след като чух шума от тази сцена, ме стресна – добре, че Василис не ми пусна някое парче на групата и не ме попита дали ми харесва, защото не би ми харесало да кажа лоши неща на човека за музиката, която му е страст и заради която се навива да шофира 16 часа за 30-минутен сет. Страсти Зевсови...

В търсене на нови страсти ще мине и последният ден на EXIT 2012 – днешният! След снощи компанията вече прави планове от обяд, за да си спестим повторение на вчера. Тази вечер имаме и набелязани концерти, така че... пу-пу-пу в пазвата! Стискайте палци...