Те са винаги зад гърба на изпълнителя, но без тях неговото представяне пред публика няма да е същото. Присъствието им пълни всяка сцена, а тийнейджърите обичат да копират движенията им. Много са, но се движат като едно цяло.
Радостина Точева започва да танцува на 16. Днес е един от най-добрите хореографи в България. А нейните танцьори участват в почти всички видеоклипове и концерти на родните изпълнители.
"Първо намерих залата. Тогава нямаше никаква реклама, нямаше "ютюб", бях видяла един плакат с един чернокож човек под един прожектор, супер трудно стигнах до самото място и след това трябваше да се справя с всички задачи, които моя хореограф Георги Енчев-Гош поставяше. Едно от най-трудните неща беше да си плащам таксата, но слава Богу учителят ми беше истински учител и намираше начин да ми помага – раздавах флайери за залата или почиствах залата."
Така Ради изкарвала пари, за да си покрива разходите. Днес казва, че умее да изтанцува всяка една емоция и всеки един момент в живота си - било то труден или хубав.
"Танците ти дават много свобода. Нямаш лимит на развитието си, винаги можеш да тренираш още, за да станеш по-добър. Другото е, че съвсем чисто можеш да изтанцуваш всяка една емоция, която минава през теб. Моят целият личен живот е хореографиран буквално - и хубавото и лошото."
За да си танцьор няма изисквания. Не е нужно да изглеждаш по определен начин. Колкото и слаб да си, колкото и пълен да си - стига да искаш - можеш. Именно в това е смисъла на стрийт културата - приемане на всички независимо от различията.
В последните години това да си част от танцова група или "крю", както е модерно да се казва, се превръща в тенденция сред подрастващите. Благодарение на музиката, децата искат да подражават на звездите и танцьорите от клиповете.
"Когато аз започвах танци, за мен беше много важно и само и единствено да науча "сийуолк", това се прави само с крака и аз друго не исках." - разказва Виктор Ангелов. Той също танцува от малък. Занимава се професионално с това и не спира да посещава международни тренировъчни лагери, на които се учи от най-добрите в света. Разказва ни любопитен факт за известния танц на Майкъл Джексън от видеоклипа на "Трилър".
"Понеже съм взимал класове от хореографите на Майкъл Джексън - Шугапоп и Мистър Уигълс, те ни разказаха една много интересна история. Мултипопулярният музикален клип на Трилър, това движение не е било такова (движение с ръка). Майкъл Джексън го е объркал, танцьорите са го последвали и то е станало тенденция. Аз бях шокиран като разбрах тази история."
Виктор ни разказва още, че в момента изключително популярно движение при младите произлиза от играта "Фортнайт". И ако решим, че модата на хореографиите в клиповете е започнала още от времето на Майкъл Джексън и "Бекстрийт Бойс", сега тя се възражда с кей-поп културата и корейската бой банда БиТиЕс.
За Реми Тоин почти няма невъзможно движение. Той е един от най-желаните танцьори у нас в последните няколко години и е един от малкото, които умеят специфични акробатични умения. Той е роден в България, но е от нигерийски произход, което го прави по-забележим от останалите членове на групата.
"Нещо, с което се гордея, е това, че работя, защото не всички имат възможността да работят в България като танцьори. Радвам се, че съм достатъчно забележим, което ми е даденост и същевременно като умения успявам да го докажа в тази индустрия. "
Реми мечтае да се развива в България, но също така да бъде танцьор на световно ниво.
"Аз ще се чувствам зле, ако знам, че някъде там има някой по-добър от мен и аз не съм могъл да достигна до него и до сцената, която той е стигнал. Мащаба на нещата извън България е много голям и искам да правя това и извън България."
Стремежът на всеки един от танцьорите е не в движението, а в посланието и енергията, която споделят с публиката.