"Драски по софийските работи" е необикновена книга, изработена изцяло на ръка, разкриваща ни тази София, която вече не съществува. Книгата ще ни покаже каква е била столицата ни през римската епоха, как е изглеждала и по време на Османската империя, къде възрожденците са се събирали да обменят идеи и къде българските автори са написали най-емблематичните си творби.
И именно затова архитект Тодор Войников решава да спаси спомена за столицата, великите сгради и именити личности, които някога са вървяли по знаковите булеварди. Чрез метода на аксонометрията авторът "разполага" местата от отминалите епохи върху контурите на сегашния град, създавайки любопитна визуална съпоставка.
"Това, което се отнася за къщите, се отнася за и за хората. В крайна сметка, градът е къщите и хората. Освен съборените къщи има и много унищожени хора. Казано накратко, целият български елит, след Втората световна война, е унищожен. Предишната България е заменена с една друга България. И това ме накара да вкарам много хора вътре в книгата. Още повече, на тях поне им се намират лицата. Защото да намериш снимка на интериор от преди последната война е цяло чудо", разказва арх. Тодор Войников.
Подробно са описани и местата, в които са се срещали най-значимите български творци, държавници и общественици, както и прочути навремето бохеми. Сред тях са сладкарница "Роза", където Елин Пелин пише "Андрешко" и любимото място на хайлайфа – хотел "Панах", Арменското кафене, хотел "България" и други.
"Първата зала, която се построява, е "Славянска беседа". След това вече е Военният клуб с една доста прилична зала и сцена. И вече 1935-1936 г. е зала "България". Имайте предвид, че тя не е била само концертна зала. Всъщност за онова време тя е била едно чудо на техниката. За съжаление, след бомбардировките не се възстановяват тези неща" споделя Войников.
За да може читателите напълно да се потопят в атмосферата на епохите, сградите, които вече ги няма, са изобразени подробно със сенки и ццветове в книгата. А съвременните сгради, които са на тяхно място, са само в червен контур.
"По отношение на тези белези, на тези спомени, на мен ми се струва, че имаме някакво нехайно отношение, едно инфантилно отношение. През 1971 г. се прави генерален план на централната част на София, според който трябва да се събори Двореца, Военния клуб, Природонаучния музей и сградата на БАН, защото се смята, че това са маловажни сграда. Дворецът напомня за тъмното монархично минало и че на тяхно място ще се изградят нови, прекрасни сгради, които ще отразяват новия живот и новите идеи", казва архитектът.
Не случайно арх. Войников изписва известен цитат на автора Георги Господинов на корицата на книгата си.
"Римляните имат една такава концепция "Genius Loci" - Духът на мястото. Това е духът, който пази мястото през вековете, през времето. А София е град на липсващите духове. И така в този дух, е и това, което направиха със стария хотел България. Авторът е същият, който е правил Военния клуб - Павел Вацлав Колар. Той е строен 1885 година, по време на Съединението. Всички знаменитости, които са посещавали София, са отсядали в него и те взеха, че го направиха банка за развитието" разказва арх. Тодор Войников.
В края на 19. век и първата половина на 20. век България е посетена от редица международни знаменитости. Като двамата най-големи пианисти в началото на 20. век Артур Рубинщайн и Клаудио Арау, цигуларят Жак Тибо, танцьорката Жосефин Бекер, световният шампион по шах Александър Алехин.
Според арх. Войников е важно да съхраним легендата. И след като тези сгради вече ги няма, се раждат и "Драски по софийските работи", където духът на столицата продължава да живее.
