От няколко дни светът се забавлява с видеото на интервюто на проф. Робърт Кели за Би Би Си, прекъснато от невръстното му дете, още по-малко бебе в проходилка и тичащата му, прикриваща се и пълзяща съпруга, опитваща се да ги спре.

Това е най-смешното нещо в интернет в момента, пише Би Би Си. И макар професорът по политически науки да успя да запази хладнокръвие и да дообясни позицията си по случващото се в Южна Корея, предполагаме, че не беше толкова подготвен да се справи с новопридобитата си слава, коментира медията.

Деца прекъсват интервюто на баща си по Би Би Си

Поводът е туитър съобщение на Кели, в което той задава въпроса „Такива неща ли стават вайръл (много популярно, лавинообранзо споделяно, бел. ред.)?“ в отговор на питане на потребител дали може да сподели видеото.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Да! Наистина. Да. Да. Да“, отговаря Би Би Си. До този момент клипчето е гледано над 30 млн. пъти във „Фейсбук“ и се появи по много телевизии, вестници и сайтове.

Защо дадено видео става популярно в интернет?

Според маркетолози има 10 причини да споделиш видео в социалните мрежи, а най-споделяните видеа са резултат на повече от една мотивация, пише „Харвард бизнес ривю“. Те са:

- търсене на мнение – какво мислят моите приятели?;
- споделена страст – свързва ме с приятелите ми заради споделен интерес;
- социализиране – ще ми помогне да се социализирам с приятелите ми в реалния живот;
- социална полезност – може да е полезно на приятелите ми;
- стремеж да съм пръв и готин – искам да съм първият, който да го съобщи на приятелите ми;
- авторитет – искам да покажа знанието си;
- актуалност – свързано е със съвременна тенденция;
- за начало на разговор – искам да започна разговор онлайн;
- себеизразяване – казва нещо за мен;
- за добро – за добра кауза е, искам да помогна.

Снимка: iStock

Разпространено е мнението, че хуморът е основна причина за споделянето, но всъщност той е културно обособен и смешното за едни може да не е забавно за други. Специалистите твърдят, че по-решаваща е силната реакция, която предизвиква видеото.

От психологична гледна точка са определящи две неща – хората четат и споделят съдържание, което е свързано с лични преживявания или с преценката им кои са или какви искат да бъдат, сочат две проучвания на Университета на Пенсилвания, публикувани в последните дни.

Потребителите споделят неща, които може да подобрят връзките им с останалите, да ги накарат да изглеждат по-умни, по-съпричастни или да ги представят в добра светлина.

Превръщането на дадено съдържание във „вайръл“ обаче не е толкова лесно, колкото може би изглежда. Според проучване на изследователи от „Яху“ огромна част – около 95%, от новините, които потребителите виждат в „Туитър“ например, идват директно от първоначалния си източник или най-много след едно споделяне. С други думи популярността в интернет идва не от милиони споделяния от потребител на потребител, а по-скоро от няколко споделяния от вида „един към милиони“ – например споделяне от известна личност с много последователи.

Снимка: iStock

Популярността все още се дължи на „предаватели“ – медии, звезди и пр., чиито съобщения могат да достигнат до хиляди, дори милиони потребители наведнъж.

Видеото на проф. Кели отговаря на много от изброеното дотук – наистина е смешно, но предизвика и други реакции – критики за отношението му към децата, например. Последва вълна от критики към реакциите на клипа – хиляди се възмутиха на всеобщото „расисткото и стереотипно“ схващане, че жената в него е бавачка, а не съпругата на професора. Освен това кадрите бяха разпространени от една от най-големите световни медии с милиони зрители и последователи. Споделиха го дори звезди като Том Ханкс.

За финал, след като в един момент социалните медии бяха залети от видеото, много хора го пресподелиха – за да се види, че са „в час“, за да разсмеят някого или просто от конформизъм.

Та на въпроса такива неща ли стават популярни – да, такива.